Re: Za magiqta i magiosnicite / Религия и мистика / Магия

"— Какво смяташ да правиш? — попита Баба. След като се намираха на територията на Леля, изборът беше единствено в нейните ръце.
— Винаги съм казвала, че човек не може да сбърка с едно добро Призоваване — обясни Леля. — Не съм го правила от години.
Баба Вихронрав се намръщи, а Маграт се възпротиви:
— О, няма как. Не и тук. Трябват ни котле и
магически меч. И октограма. И освен това магически билки... такива работи.
Баба и Леля размениха погледи. — Тя не е виновна — обясни Баба. — Това е от всичките книги, дето ги чете. —Тя се обърна към Маграт: — Нямаме нужда от никое от тия неща. Използва се единствено главознание. — Тя огледа древната пералня. — Човек трябва да работи с каквото има подръка.
След което вдигна един излъскан меден прът и замислено го претегли на длан.
—Ний те заклеваме и те призоваваме с мощта на тоз —Баба почти не се запъна —остър и страховит меден прът.
Повърхността на водата в котела леко се набръчка.
—Виж ни как посипваме —Маграт въздъхна — изветрелия прах за пране и тез люспи сапун в твоя чест. Ама гледай сега, Лельо, не мисля, че,..
— Тишина! Твой ред е, Гита.
— Аз те зова и те оковавам в проскубаната четка за баня на Изкуството и легена на Закрилата.
Леля размаха предметите. Дръжката на четката се откачи и падна.
— Почтеността е хубаво нещо — прошепна Маграт нещастно, — но някак си не е същото.
— Слушай какво ще ти река, момиче — каза Баба. Демоните не се интересуват от външната обвивка на нещата. Важно е това, което си мислиш. Продължавай сега.
Маграт се опита да си внуши, че побелелият античен калъп сапун е най-екзотично ароматизи-
рано нещо си, извлечено от каквито бяха там копитни твари от далечен Клач. Доста усилия положи. Бог знае какъв ли демон ще се появи в резултат на подобно призоваване.
Баба също се чувстваше леко притеснена. Тя не си падаше по демони и други подобни, а цялата тази работа със заклинанията и превъплъщенията й намирисваше на магьосничество. Беше като да слугуваш на вещите, да ги караш да се чувстват важни. Демоните трябва да идват, когато бъдат
призовани.
Но според протокола правилата се диктуват от вещицата-домакиня, а Леля Ог доста си падаше по демоните, които бяха мъже или поне изглеждаха, сякаш са такива.
На този етап Баба бе решила с измама и под заплахата на две стъпки излъскан прът да изтръгне информация от отвъдния свят. Беше потресена от собствената си дързост.
Водата леко закипя, утихна напълно и след това сред внезапен вихър и глухо бълбукане се оформи в човешка глава. Маграт изпусна сапуна.
Главата изглеждаше много добре, може би с малко жесток израз на бръчшште покрай очите и с прекалено орлов нос, но въпреки това красива в злия смисъл на думата. В това нямаше нищо необичайно, разбира се. Понеже демоните сами създават образа си в нашата реалност, обичат да се представят на ниво. Главата се извърна бавно като проблясваща скулптура от черен мрамор под лунната светлина.
— Е? —попита демонът.
— Кой си ти? — грубо се сопна Баба. Главата се извърна и я изгледа.
— Името ми е непроизносимо за твоята уста, жено.
— Нека аз да преценя, а? — стрелна го Баба и после добави: —И не ме наричай „жено"!
— Много добре. Казвам се ВхртХлтл-джвлпклз — самодоволно произнесе демонът.
— А ти къде си блял, когато са ти изпопадали всичките гласни? — намеси се Леля Ог.
— Хубаво, господин... — Баба се поколеба само за миг — ...ВхртХлтл-джвлпклз, вероятно се питаш защо ли сме те призовали в тази нощ.
—Ама чакай, ти не трябва да говориш такива работи — възпротиви се демонът. — От тебе се очаква да кажеш...
— Я млък! Ние разполагаме с меча на Изкуството и с октограмата на Закрилата, предупреждавам те.
— Както кажеш. На мене обаче ми изглеждат като леген и пръчка — презрително се ухили демонът.
Баба се озърна. В ъгъла на пералнята бяха натрупани подпалки, до тях стърчеше четирикрако дървено магаре за рязане на дърва. Тя се втренчи в демона и без да извръща глава, преряза с пръта магарето през дебелата напречна греда.
Последвалата мъртвешка тишина бе нарушена единствено от звука на двете половинки, които се заклатиха напред-назад и тупнаха глухо в купчината подпалки.
Лицето на демона не помръдна.
— Имаш право на три въпроса —каза той.
— Има ли нещо необичайно в кралството? — попита Баба.
Той като че се замисли над отговора.
— И няма да лъжеш — сериозно добави Маграт.
— Инак ще видиш четка за търкане на обувки!
— Искаш да кажеш —по-необичайно от обикновено ли?
— Давай по-бързо, де — обади се Леля Ог. — •Замръзнаха ми краката тук.
— Не. Нищо необичайно няма.
— Ама ние го почувствахме... — започна Маграт.
— Чакайте, чакайте —спря ги Баба. Устните й беззвучно се размърдаха. Демоните
приличат по нещо на джиновете и на професорите по философия — ако човек не постави въпроса си : съвсем точно, те с наслада му дават напълно ко-,ректен и абсолютно подвеждащ отговор.
— Има ли в кралството нещо, което по-рано е липсвало? —пробва тя.
-Не.
Традицията повелява да бъдат зададени само три въпроса. Баба се опита да формулира такъв, който да не бъде разтълкувай превратно. След това реши, че не играе вярната игра.
— Какво по дяволите става? — внимателно попита тя. — И да не се опитваш да клинчиш от отговора, щото ще те сваря!
Демонът се поколеба. Това явно беше нов подход за него.
— Маграт, я подритни насам онези подпалки! — викна Баба.
— Протестирам срещу такова отношение — заяви демонът, но в гласа му звънна неувереност.
— Добре, добре, но нямаме време да се мотаем с тебе цялата нощ — рече Баба. —Тия игри на думи може и да минават, когато си имаш работа с магьосници, обаче ние имаме да вършим по-важна работа.
— Например да сварим нещо — вметна Леля.
— Вижте сега —започна демонът и този път в гласа му се прокрадна стон на ужас. —Не бива да предлагаме доброволно информация на смъртните. Има си правила, знаете.
— На поличката горе сигурно е останало някакво олио, Маграт — подметна Леля.
— Ако просто ви кажа... —започна демонът.
— Да? —окуражи го Баба.
— Вие обаче няма да разправяте насам-паталг. нали? —горещо ги помоли демонът.
— Нито думица — обеща Баба.
— Онемяла съм —допълни Маграт.
— Нищо ново няма в кралството, но земята се е пробудила.
— Какво искаш да кажеш? —попита Баба.
— Недоволна е. Иска да има крал, който'да се грижи за нея.
— Как... —започна Маграт, но Баба й махна с ръка да млъкне.
— Нали нямаш предвид хората? — попита тя. Лъщящата глава се поклати в отговор. — Не, не мисля...
— Какво... — понечи да каже Леля, но Баба допря показалец до устните си.
Тя се извърна и отиде до прозореца на пералнята, покрит с прашни паяжини и станал гробище за множество избледнели пеперудени крилца и ланшни конски мухи. Лекият светлик иззад заскре-жените стъкла показваше, че напук на здравия смисъл се задава нов ден.
— А можеш ли да ни кажеш защо? —произнесе тя, без да обръща глава. Значи бе почувствала съзнанието на цялата държава...
Беше смаяна...
—Аз съм просто един скромен демон. Знам са-какво се случва, а не защо и как.
— Разбирам.
— Мога ли да си вървя?
— Ммм?
— Моля?
Баба трепна и се поизправи.
— О. Да. Беж оттук — разсеяно каза тя. — И благодаря.
Главата не помръдна. Чакаше като портиер на хотел, който току-що е пренесъл петнайсет куфара до десетия етаж, показал е на всекиго поотделно къде се намира банята, бухнал е всички възглавнички и живее с усещането, че е поправил всички завеси, които може да поправи.
—Нали няма да имате нищо против да mе отпратите както подобава, а? —обади се демонът, след като никой не обърна внимание на намека
му.
— Какво? —сепна се Баба, която отново се беше замислила.
— Бих се чувствал по-добре, ако съм прогонен с уважение. На „беж оттук" определено му липсва нещо съществено —обясни главата.
— О. Да, разбира се. Щом ще ти достави удоволствие. Маграт!
-Да?
Баба й подхвърли излъскания прът.
— Поднеси нашите почитания, моля те. Маграт се надяваше, че е подхванала пръчката
за това, което Баба е приемала за ръкохватка, и се усмихна.
— Разбира се. Да. Окей. Хм. Върви си, зли де-моне, в най-дълбоката яма на...
Главата се усмихна блажено, когато думите се
затъркаляха към нея. Това вече беше сериозно отношение.
Тя се разтопи обратно във водите на котела, тъй както восък се топи на пламък. Последният презрителен коментар, който почти се изгуби във водовъртежа, звучеше като „Бе-е-е-еж о-о-о-т-тука-а-а-а..."

ТЕРИ ПРАТЧЕТ
ПОСЕСТРИМИ В ЗАНАЯТА