|
САМОЖЕРТВАТА НА АБСОЛЮТЪТ:
мистична балада за Най-Святото
Когато това стана нямаше нищо, което да се види, чуе, померише или докосне. Нямаше, защото пространството още не бе създадено. И никой нямаше, който да се движи в пространството.. дори повече. Никой не се движеше и във времето, понеже и то не бе създадено. Тогава нямаше кой да се движи в тези две илюзии. Никой нямаше ТАМ, освен ОНОВА, Което бе самото “ТАМ”, Единственото, Всичкото, което бе Нищото, а едва после създаде Илюзията, че е Нещо и наистина стана такова, поради Илюзията.
Беше без форма, нямаше лик и качества, нямаше характеристики, така че за Него нищо не може да се каже, То не може да се опише, не за друго, а защото няма какво да се опише. То беше Абсолютът и не-Абсолютът в едно цяло.
В началото, условно за нас, до което ние можем да достигнем, То спеше и беше будно; То не мислеше и в Него бяха всички мисли; То нямаше емоции и чувства и в Него бяха всички те; То нищо не знаеше и в Него бе знанието за всички; То живееше, то съществуваше толкова, колкото и не живееше и не съществуваше; едновременно бе битието и небитието. Нищо вярно не може да се каже за Него.
Във великата вероятност, нашата реалност, извън която цари лудостта за нас, То реши да създаде живота.
0=0=1-1=2-2=…
“Ще създам живота!..Няма да го създадеш!… Защо не?… Защото има само един начин, а ти не си способен да го сториш, Единствений… Как да създам живота?… Сладкото ще създадеш чрез горчивото, като разделиш безвкусното, радостта ще създадеш чрез тъгата, добрите чрез злите… Оооо, горкият аз! Значи мога да създам живота чрез смъртта… Да, така е. За да създадеш от себе си безбройните същества, трябва да се оттеглиш от тях, трябва да избереш те да бъдат, а ти не… Оооо, горкият аз!”, съжали себе си и така създаде безграничната радост, защото изпита тъгата. “Не мога, страх ме е да остана в смъртта, в небитието… Няма смърт и ти не можеш да отидеш там, ти просто ще се лишиш от всички блага на живота, дори от нещастието… Сега не те разбирам… Няма да си мъртъв, защото и сега не си. Нищо няма да се промени, просто ще се измени…. Сега е проста илюзия, а тогава ще бъде усложнена, така ли?… Разговорът ни е илюзия, но не и ти, ти не си илюзия. Ти, Единствений, си върховната реалност, Истината. Можеш да създадеш живота, но само като извървиш пътя до него… Пътя, това значи да се пожертвам. Ооо, горкият аз, ооо… Ти ще избереш смътта, но ще се влееш в живите същества. Ти ще бъдеш най-вътрешната, най-съкровената, истинската същност на всяко същество… Значи поне ще има някой, който да ме помни, да знае какъв съм бил и какво съм сторил… Не! Не, никой няма да го знае, защото никой няма да те е видял и няма да може да те види. Защото да го стори “лице в лице” с теб, означава да излезе от теб, да умре. Ти щебъдеш върховната хипотеза, ще трябва просто да повярват в теб и твоята върховна саможертва.” Проля се и първата съзла, океанът без бряг.
“Ооо, горкият аз. Никой няма да ме обича, защото никой няма да ме познае никога. Ооо, горкият аз. Не, ще бъда смел. Ще създам живота, ще създам щастието, ще създам любовта, ще създам екстаза за всички същества. Те ще се къпят във вечна благодат. Никой няма да ме познава, но аз ще се жертвам за всичките същества, за да бъдат вечно щастливи и да пребивават в екстаз… Боя се, че няма да бъде така. ??? Защо? Защото щастието не може да съществува без нещастието… Но аз искам те да са щастливи… Тогава ги лиши от свободната им воля и им заповядай да са щастливи… Но тогава… Да, тогава те няма да са живи. Ще бъдат машини… Но аз искам да създам живота. Не е ли свободната воля самия живот?… Да, свободата е живота. Но единственият начин съществата да са щастливи, ще е да избереат свободата под твое наставничество. Но нали…О, да!… Не, не го прави, Единствений!… Не! Вече ми е ясно. Това е моята воля! Ще създам безбройните живи същества, ще създам пространството и времето, за да са свободни и за да не се случи всичко прекрасно в един миг. Съществата ще са щастливи, но ще имат свободна воля. Ако я използват неправилно, те ще създадат злото, но други ще създадът доброто. Мнозина ще са нещастните, но те ще имат спасение. Ако се завърнат при мен и приемат моето наставничество, аз отново ще се жертвам и ще ги върна към щастието. Всички те ще са едно цяло и това цяло ще съм аз. Ако си причиняват нещастие един на друг, ще го причиняват на мен и на себе си, тъй че то ще се върне отново при тях, а при жертвата на злото аз ще върна щастието. Но няма да съм непознаваем… Недей! Не!… Не, така ще бъде! Ще им дам тайната на това да ме познаят. Всичко, което изглежда невъзможно, аз ще правя възможно, ако го поискат от мен и ако е за добро на всичкото. Ще е възможно. Ще им дам всички тайни. Оня, който подражава на моята саможертва и погубва себе си за благото да другите, ще стане като мене и равен с мене, той и аз ще сме едно цяло и той ще разполага с цялата ми безгранична мощ. Всичко ще бъде възможно, но само чрез мене. Така да бъде, това е моята воля….
Недей! Не. Не се жертвай, не се обричай на страданието, за да им дадеш щастието. Недей!….
Така да бъде…
Неееее…
Амин!
Да бъде светлина! И бъде светлина.
|
[
