КПД на редуктори

Производителите предлагат различни редуктори, които могат да се комбинират последователно, т. е. те са като отделни сглобяеми модули. В момнта имам такъв редуктор, комплектован с двигател - целият възел е на един производител. Оказва се, че въртящият момент, който получавам на изхода, не е достатъчен за реализацият на двойнопланетарно движение на определени артикули. Едно възможно решение е да прибавя още един редуктор на този производител, като по този начин ще увелича въртящия момент на изхода (респективно ще намаля скоростта, но тя не е особено важна). Това е най-евтиното решение, защото двигателят и управлението му не се променят. Производителят предлага готови сглобени по подобен начин двойки редуктори, включително и такива, в които единият елемент е наличния редуктор.

Известно е, че всеки редуктор има КПД. Последователно свързани редуктори имат КПД, което е произведение от КПД на отделните редуктори, респективно предавки. Да, но като умножа КПД на съставящите двойката редуктори (които се предлагат и отделно, и са добре описани), получавам по-висока стойност от даденото в описанието на сглобената двойка КПД. Примерно получавам 0,40, а е дадено 0,30 в описанието. Защо това е така? Редукторите са сглобени пряко един към друг и най-много да има предавателен вал между тях.

Възможно е в общия КПД на предлагания редуктор да е влкючен и КПД на предпазния дисков съединител (съединение "ел.двигател - входящ вал") ... Варианти много . Ако можеш - приложи някакъв сборен чертеж .

Разглеждам този каталог: [линк]

Но, мисля си, че вече имам отговор на въпроса. Причината е скоростта на въртене в редуктора, примерно входящата. Известно е, че един и същ редуктор при по-високи скорости на въртене има по-голям КПД. Видно е и от каталога, че един и същ редуктор увеличава своя КПД при монтаж с по-високооборотен двигател.

Ето какво се случва. КПД на отделните редуктори (напр. VF и W) се дава примерно за двигател с 900 об.*мин^-1. Но, ако се сдвоят (напр. VF/W), входящата скорост на втория вече няма да е толкова, ще е много по-малка, примерно 90 об.*мин^-1. Съответно и КПД на втория вече няма да е табличното, а по-малко. Съответно и произведението ще е по-малко.

Нямам друго обяснение, защото те нямат помежду си някакъв специален съединител, т. е. просто един вал предава движението. Принципно формулата за умножаване на КПД на последователно свързани системи е универсална и явно при редукторите има тази допълнителна малка особеност.

Всичко това ме навежда на мисълта има ли някаква специална формула за пресмятане на КПД на последователно свързани редуктори или предавки? Вероятно съществува поне емпирична зависимост. Нямам време да я търся специално, занимавам се с прекалено много други неща - ако някой я знае и е съгласен да я сподели - нека я напише и даде източник!

Светна ми още нещо - какъв е КПД на електодвигателя ? - това безусловно влияе в/у общия КПД на р-ра като самостоятелен възел .
Но има и оше една малка особеност : високооборотния двигател изисква още една допълнителна степен на редукция или съответно "разхвърляне" на предавателното число по отделните степени ... Това пък води до увеличаване на габаритите , масата и цената на изделието .

Колеги,червячните предавки са с най-ниския КПД и той е 0,92-0,94.Има една техническа наука,казва се МАШИННИ ЕЛЕМЕНТИ-прочетете там, а ако искате да задълбаете по-надълбоко,има и формули .Стойностите,които споменавате са може би за ел.крушка с нажежаема жичка

Явно имате самочувствие, което далеч надвишава способностите Ви! Явно не знаете, но в един редуктор много често има повече от една предавка и КПД на редуктора не е КПД на някоя отделна предавка! Ето, вижте редуктори с КПД, за каквото съм споменал по-рано:



Видно е, че е между 0,21 и 0,52. Така че, не се правете на компетентен, поне мен не може да заблудите...

В каталога КПД се отнася само до редуктора, в неговата стойност не е включен КПД на двигателя.

Колега , КПД на цилиндричната зъбна предавка е около 0,98-0,99 . Т.е. има 1-2% неизменни загуби от : еластична деформация на зъбите , триене на зъбите , триене на лагерите , турболенция или хидроудари , кавитация на смазката и т.н. и т.н.
Общия КПД на редуктора като самостоятелен възел е произведенията на КПД на отделните предавки и евентуалния предпазен съединител .
Лично аз търпя критика загдето не обърнах подобаващо внимание на посочените от теб цифрови ст-ти на КПД в по-предния ти постинг .
Разликата в м/у "най-горния" и "най-долния" р-ри би трябвало или да е една двойка с предавателно отношение 1/10 (респективно - примерно ''1/5 + 1/2'') при промяна на кинематичната схема , или предавателното отношение да се "разхвърля" по останалите предавки при запазване на същата .
Както и да е ... Погледни още веднъж в легендата на таблицата и се увери , дали зададените в таблицата КПД-та имат някаква връзка с механичния КПД на изделието , защото КПД-0,13 при предавателно число 1/2800 доста ме озадачават .
Споко , никой в този клуб не иска да те заблуждава или да те взема за мезе .

Погледнал съм много добре, стойността в таблицата е точно КПД на редуктора. Наистина, КПД на една обикновена цилиндрична зъбна предавка е примерно 0,90 или повече. И, какво от това?!

Разликата между горните и долните в таблицата редуктори не е наличието на допълнителна редуцираща предавка, просто наличните предавки са изпълнени по друг начин.

Според теб, какво е това КПД в таблицата, много ми е интересно какво мислиш по въпроса. В таблица за редуктори обикновено присъства КПД на редукторите там. Даже хората са дали и статичното КПД, освен динамичното.

Въобще, недейте да се изказвате наизуст по подобни въпроси. Нещата не са толкова прости. Не може някъде да прочетеш, че една предавка има някакъв КПД и вече всичко да ти е ясно. КПД зависи много от скоростта, освен това вътре се отчитат загубите в лагеруването и т. н. Тези данни са получени чрез реални измервания на стенд, не са изсмукани от пръстите.

Значи потвърждаваш верността на данните ... Много интересно ... Направо ми се струва супер любопитно кой некадърник е проектирал механизъм с толкова жалък КПД , кой безхаберник го е изработил , и кое магаре ще даде един куп пари за тази стока само за да си оскъпи продукцията ? Защото , драги , всеки % намаляване на КПД на един механизъм води до съответния % увеличаване на себестостта на произведената от м-ма продукция (или каквото и да е там) .
Я пак погледни в таблицата и легендата , защото или изтърваш нещо , или данните са объркани .

Абстрахираме се от всичко и разсъждаваме: от всичката вложена 100% енергия според Саргон се използват 40% като механична. Останалите 60% би трябвало да са топлинна (или светлинна,може би ?) E то бива загуби ,ама чак пък толкова!
Формули и таблични данни няма да пускам,защото не хващат декиш в този форум.

Сега, да имате някакви други въпроси? Ако, можете при същите други параметри, да направите редуктори с много по-голям КПД - не се колебайте да се свържете с производителя и да споделите мъдрите си идеи, респективно да прославите родината!

И колко би трябвало да е според теб и според хаджията нормалното кпд на един червячен редуктор? А на един многостепенен червячен редуктор? Интересно ми е да разбера...
Саргон ви даде много уместно напътствие, послушайте го и ще направите пачки.

Моето мнение ли - ами просто прочети постинга ми отпреди няколкко дни . Единственото предимство на червячната предавка е високото предавателно число ( ориентировъчно 1:50) . Останаките й характеристики са ууужааааас !
Но все пак щом е за "правене на пачки'' , ще приема напътствията на "Саргон" .

Идеални характеристики ! За нуждите на производството на завода (в който работя) и на Клиентите ще препоръчам да бъдат подменени всички налични редуктори с препоръчаните от теб такива ! Пиши ми на е-мейла , за да обсъдим сделката и полагащата ми се комисионна .

Внимавай да не претовариш втория редуктор в силовата верига. Въртящият момент в него нараства и може да възникнат неблагоприятни явления - ускорено износване, че дори и счупване на зъбите на червячното колело.
А по отношение на кпд на червячния редуктор, зависи от наклона на навивките на червяка по средния диаметър и от приведения коефициент на триене междучервяка и червячното колело. Формулата е елементарна, но при реализацията на червячната предавка може да има отклонения.

Поздрави

Намерих друго решение. Не можах да убедя някои колеги, които имат различно виждане за КПД-та, въртящи моменти и т. н. Те са физици, а с физици не се спори - те знаят всичко! Промених двойнопланетарното движение по такъв начин, че в определен момент се завърта само един детайл, след това - следващия и т. н. Не е лесно за обяснение тук, но като цяло намалих изискуемата енергия за завъртане ок. 6 пъти. Сега си работи с наличния редуктор.

Поздравления! Това е добър вариант. Колкото по-проста схема, толкова по-надеждна ще е.
Впрочем, аз чак сега разбрах, че не става дума за червячен, а за планетен механизъм. Явно съм се подвел от други мнения.

Поздрави

Става въпрос и за двата.

Има двигател и червячен редуктор след него. Изходящият вал на този редуктор влиза във вакуумна камера, където се явява водило на двойнопланетарен механизъм за задвижване на обработваните детайли.