Имаме една хоризонтално разположена тръба с диаметър да кажем 50 мм, по която тече вода с налягане 3 атмосфери и тръбата е пробита на 2 места с отвори с различни диаметри, например 1 мм и 3 мм които са насочени нагоре. При това от тези отвори ще изтича вода във вид на фонтанчета или водни стълбове.
Въпросът е - водните стълбове с еднаква височина ли ще са?

Уточни за себе си условието:
Статично или динамично е това налягане (щото гледам "тече")
При динамично такова - може и да не изтича през отворите , а да смучи въздух през тях...
При статично - различно високо, поради различната скорост на изтичане ... не знам...
И т.н. ...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си. Да уточня - тръбата е запушена. Водата тече или изтича само през малките отвори. Благодаря за уточнението.

Не е прав-защо тогава спукан градински маркуч цвърчи като...

Височината трябва да е абсолютно еднаква. Разбира се, възможна е малка разлика заради някои специфични обстоятелства, които могат да се проявят. Но, в общия случай теоретично трябва да е съвсем еднаква.

Не , утечките няма да бъдат нито с еднаква скорост , нито с еднаква височина , нито с еднаква форма . Приеми , че напречните отвори (d) в тръбата са нещо като дюзи с различни сечения и еднакви дължини .
Или казано на по-човешки език : отвор ф1мм по-скоро ще разпръсква водата , а отвор ф3мм по-скоро ще "пикае" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би трябвало да са еднакви височините на водния стълб. Според мен е свързано с кинетичната енергия, тоест скоростта на излизане на течността, а тя ще е пропорционална на налягането. В най - горната си точка течността ще има нулева кинетична енергия, тя се е превърнала в потенциална. Известни отклонения може да има от граничните повърхнини, например, мустаци от разпробиването или фаски. Това е свързано с вида на потока и загубите - дали е ламинарен или турболентен. Твоето обяснение е вярно ако дебитът е малък и при по-големия отвор се поддържа по-ниско налягане. Но в задачата не се говори за дебит, а само за налягане. Тоест предполага се, че нещото - помпа, стълб или др., което нагнетява налягането е достатъчно да поддържа налягането и при по-големия отвор.

професионален дръпни локум

Струва ми се , че тук говорим са различи неща ... Затова да оставим намира потенциалната и кинетичната енергии и да се вмъкнем в законите на хидро- и аеродинамиката .
Дюзата "преработва" топлинен пад (или пад на налягане) в скорост . В зависимост от размерите и формата си (цилиндрична , стесняваща се , разширяваща се или стесняващо-разширяваща се) , и началните условия (вид , налягане , начална скорост и технически характеристики на флуида) скоростите и формите на потока при изхода на дюзата са различни . Всщност , имайки впредвид началните условия и "желания" ефект , можем да направим подходящата дюза .
Няколко примера :
Дюзата на дизеловия двигател "разпрашава" флуида , и когато се износи (демек промени геометрията си) същата започва да "пикае" . Разликата и ефекта са очевидни .
При фонтаните (тръбите се захранват от една и съща помпа) от широките и къси "пипки" изтича широка и ниска струя , а от дългите и стесняващи се "пипки" изтича тясна и висока струя .
... сега остана да видим каква е дебелината на маркуча от преждепоставената задача и да започнем да смятаме изходящите скорости на утечките .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждам, че си прав, тук става въпрос за различни неща. Ти имаш предвид дюза на ДВГ, а не тръба с отвори. Горивната помпа на ДВГ осигурява ограничен дебит и при повредена дюза се променя рязко налягането на горивото, налягането пада и за това се получава този ефект, описан от теб. Но това е друга задача.

професионален дръпни локум

А закона на Бернули къде го забравихте ?!

Каквото и да съм имал впредвид - едва ли си го разбрал .
Добре де , пич , дали е дупка на тръба за вода или дупка на буре с вино - все тая .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В прекалено много филми се вкарвате, а няма защо... На тези дето си нямат понятие от хидравлика ако ще човек и 15 лекций да им изнесе ще питат пак и ще развиват философий. В случая, ви съветвам да го приемете "на доверие", че височините ще са различни. По-тесния отвор ще "хвърля" по-високо, четете в литературата за дюза и бленда, там всичко си пише.

Е, вижда се, че си добре теоретично подкован, браво, че и раздаваш ъкъл на другите. Спокойно, мен ме късат постоянно на много места, животът е борба, та не е нужно на още едно да се явявам, особено при преподавател, който не знае въпроса на темата, ами кара на принципа "едно си баба знае, едно си бае".
Може би при дюзите теорията е друга, промяна на налягането, промяна на температурата ако щеш, при промяна на отвора настъпват други процеси, пулверизация, например.
Но аз преди седмица и половина направих научен експеримент. Може да го повториш, че и на обучаемите си да го обясниш, това ще обогати лекционния ти материал, ще се усъвършенстваш.
За целта ти е нужно само капинак, помпа с регулируема дюза, вода и малко от онази субстанция, която поразява зелените растения.
За точното описание на експеримента ще кажа, че времето беше облачно, росата вдигната, цвета на помпата - червен, а обувките ми - кални.
Експеримента го провеждаме на две фази:
- първа фаза, регулиране на дюзата на пръскачката: напомпваме десетина пъти, отваряме клапата и регулираме дюзата, извършваме експеримента за кратко време, така че налягането в помпата да бъде приблизително постоянно; описание на резултата - течността протича на капки, като при стесняване на отворите на дюзата се наблюдава по-добро пулверизиране, шумът, издаван в дюзата наподобява на "ссссс", при увеличаване на отворите - капките са по-неравномерни, променя се и шумът, все повече присъства нещо подобно на "псспсс",но разстоянието на което се изхвърля течността е приблизително постоянно, дори при по малки капки се забелязва скъсяване на дистанцията, но това може би се дължи на други ефекти;
- втора фаза - пръскане на къпините - извършена бе обработка на къпини с приблизителна площ 100 кв.м., в процеса на опериране бе отчетено намаляване на дистанцията на пръскане от дюзата при намаляване на налягането в пръскачката.

Тук още може да се дадат повече детайли за експеримента, кажи ако те интересува, например, надморска височина 698 - 699 м, може и научна публикация да напишеш, нали си преподавател, може и да ме и цитираш, благодаря предварително.

Колкото до темата, мисля, че поставения въпрос е по скоро теоретичен, няма практическо приложение и не смятам повече да го коментирам.
Успешни занимания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Книгите трябва не само да се прочетат и наизустят, но и да се разберат. Иначе е по-добре дори да не се четат!

Скоростта, с която ще изтича течността през двата отвора ще бъде абсолютно една и съща, стига налягането в съда да е постоянно, т. е. изходящият дебит да не му влияе. Няма значение дали отворът е с диаметър 1 мм(ако приемем, че не се наблюдава облитерация) или 1 м. Просто статичното налягане преминава в динамично. Дебитът през двата отвора, разбра се, ще е различен, но скоростта на напускане на течността ще е абсолютно еднаква.

Друг е въпросът, дали първоначално еднаквата скорост, с която течността напуска, ще доведе до една и съща височина на стълбовете. Там се проявяват други фактори, но в общия случай разликата във височините ще е малка.

Ти пък! Това са подробности от пейзажа!

Че така е , де . Само не мога да разбера защо опонента ми се е запънал като рак на бързей .

Защо в този "инженерен" клуб има толкова невежество .... Кой знае в религиозните клубове какво обсъждат - я цикълът на Карно, я устройството на харддиска!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, иначе аз съм правият в случая. Може да се направи много лесен експеримент, който доказва твърдението ми.

Взимате една пластмасова бутилка и в долния и` край, малко над дъното, пробивате 2-3 отвора с различни диаметри приблизително на една и съща височина. Нека да са малко по-далеч един от друг.

Напълвате я с вода, като сте запушили отворите с пръсти. След това си махате пръстите.

Хидростатичното налягане е едно и също за отворите, те са на една и съща височина. Ще видите, че течността от отвор с диаметър 2 мм. върви по почти същата траектория, както и тази през отвор с диаметър 4 мм например.

Разликата в траекториите е почти незабележима(ако въобще наблюдавате такава), а тази между диаметрите е два пъти.

Щом така дълбокомислено твърдиш - нека твоето магаре да е по-мъжко .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако вземеш едно въженце и го омотаеш около гумата на трамвая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иди някъде и голям .уй лапни, за да не казваш големи думи. Ако, началната скорост на изтичащата течност беше различна, със сигурност щеше да има разлика в траекториите на движение.

Момче, надявам се да не се занимаваш с инженерлък, защото с тия знания по физика си не само за оплакване.

Днес зададох задачката на едно момиченце в девети клас и то ми се разсърди, че го подценявам .... и отговори вярно за три секунди.

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Ох, не се "занимавам с инженерлък", не и нужно - отдавна имам диплома. А, ти вместо да обсъждаш физични въпроси с деветокласнички, по-добре други неща да вършиш с тях! Когато влезна пак в интернет, ще ти напиша точните данни на подходящ литературен източник, за да се убедиш, че скоростта на изтичащия флуид не зависи от диаметъра в този случай.

Sаргон-инженерлък, скоростта на изтичане не зависи от диаметъра, но зависи от съотношението диаметър/дължина в определени ситуации. В случая ситуацията е, че тръбата може да е водопроводна или пластмасова, с дебелина на стената няколко милиметра, и тогава от отвор 1 мм ще изтича с по-ниска скорост. Не ми се смята колко ще е, но разликата ще е забележима (и измерима). Предполагам "пробиване" с домашна пробивна техника - свредло с дрелка, без старание за постигане на гладки стени на отвора.
Друг фактор е формата на струята. При 3 атмосфери водата от 1 мм ще се пулверизира в някаква по-голяма степен от тази през 3 мм. Размерът на капките ще е различен, от 1 мм са по-малки и те летят по-бавно и ненасочено във въздуха.
Ако се чудиш дали налягането пред отвора вътре в тръбата е еднакво - еднакво е, но това е само един от множеството фактори, определящи височината.

По темата - 3 мм отворът ще пръска на двойна височина, много грубо казано. Предполагам е около 5 м.

Ще съм много изненадан ако успееш да докажеш твърдението си .

А, може би стената е 1 м?! За такова ниско налягане стената може да е дори части от мм без никакъв проблем. Въобще, трудно може да се говори за някакво значимо линейно съпротивление в случая. Иначе, съгласен съм принципно, че през отвора с по-голям диаметър струята ще стигне по-високо, но не се ангажирам да коментирам разликата. Капките от тръбата с ф 1 мм може да са по-малки, но следователно имат и по-малко челно съпротивление при полет. Въобще, въпросът не е много лесен. Експериментът, за който споменавам, не показа разлика в траекториите на струите при разлика в диаметрите на отворите два пъти.

Ох, това е лесно, сигурно случаят е описан във всеки учебник по хидравлика, механика на флуидите и др. Просто статичното налягане преминава в динамично. Pст = qV^2/2 ==> V = (2Pст/q)^1/2 Ако наистина искаш точен източник, ще ти дам, не се безпокой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

SargonIII ще излезе прав.
Скоростта на протичане на водата през двата отвора е еднаква.

Това става ясно от уравнението за дебита протичащ през дроселиращ отвор или бленда, а именно:

Дебита Q= алфа (коефициент на дебита, отчитащ вида на отвора), умножен по s (сечението на отвора), умножен по v (скоростта на протичане през отвора)
А пък скороктта на протичане:
v= корен втори от 2 пъти делта р (пада на налягане през отвора), разделен на ро (плътността на водата)

Вижда се, че скоростта на протичане зависи от делта р и ро, а те и двете са еднакви, т.е. делта р = 0.3 МРа, а ро = 1000 kg/m3

Излиза, че скоростите на протичане през двата отвора, независимо от диаметъра им, наистина ще бъдат равни.

От друга страна, ако пресметнем дебитите през двата отвора и ги съберем може да намерем какъв ще е общия дебит на протичане през тръбата, така че да се поддържа едно постоянно налягане от 3 атмосфери.

И тъй като дебитът зависи от сечението, то големият отвор ще пропуска 9 пъти повече дебит от малкия, или общият дебит ще бъде равен на 10 пъти дебита през малкия отвор.

И т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно е прав, понякога и легнал.
За скоростта на иозтичане през отвора ли говорим, или за височината на струята? Разбира се, че ако не е градиснски маркуч със стена около милиметър и повече, скоростта ще е еднаква. Но дори и тогава, височината на струите е различна заради пулверизирането. По-малките капки се забавят много повече от по-тежките. Онези експеримети с шише не важат, защото налягането нали беше високо - с порядък повече от това в стиснато шише.
Ще ме накарате да си пробия маркуча на село. Не че не съм правил така, но сега и с точните размери.