Имаме една хоризонтално разположена тръба с диаметър да кажем 50 мм, по която тече вода с налягане 3 атмосфери и тръбата е пробита на 2 места с отвори с различни диаметри, например 1 мм и 3 мм които са насочени нагоре. При това от тези отвори ще изтича вода във вид на фонтанчета или водни стълбове.
Въпросът е - водните стълбове с еднаква височина ли ще са?

Уточни за себе си условието:
Статично или динамично е това налягане (щото гледам "тече")
При динамично такова - може и да не изтича през отворите , а да смучи въздух през тях...
При статично - различно високо, поради различната скорост на изтичане ... не знам...
И т.н. ...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си. Да уточня - тръбата е запушена. Водата тече или изтича само през малките отвори. Благодаря за уточнението.

Не е прав-защо тогава спукан градински маркуч цвърчи като...

Височината трябва да е абсолютно еднаква. Разбира се, възможна е малка разлика заради някои специфични обстоятелства, които могат да се проявят. Но, в общия случай теоретично трябва да е съвсем еднаква.

Не , утечките няма да бъдат нито с еднаква скорост , нито с еднаква височина , нито с еднаква форма . Приеми , че напречните отвори (d) в тръбата са нещо като дюзи с различни сечения и еднакви дължини .
Или казано на по-човешки език : отвор ф1мм по-скоро ще разпръсква водата , а отвор ф3мм по-скоро ще "пикае" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би трябвало да са еднакви височините на водния стълб. Според мен е свързано с кинетичната енергия, тоест скоростта на излизане на течността, а тя ще е пропорционална на налягането. В най - горната си точка течността ще има нулева кинетична енергия, тя се е превърнала в потенциална. Известни отклонения може да има от граничните повърхнини, например, мустаци от разпробиването или фаски. Това е свързано с вида на потока и загубите - дали е ламинарен или турболентен. Твоето обяснение е вярно ако дебитът е малък и при по-големия отвор се поддържа по-ниско налягане. Но в задачата не се говори за дебит, а само за налягане. Тоест предполага се, че нещото - помпа, стълб или др., което нагнетява налягането е достатъчно да поддържа налягането и при по-големия отвор.

професионален дръпни локум

Струва ми се , че тук говорим са различи неща ... Затова да оставим намира потенциалната и кинетичната енергии и да се вмъкнем в законите на хидро- и аеродинамиката .
Дюзата "преработва" топлинен пад (или пад на налягане) в скорост . В зависимост от размерите и формата си (цилиндрична , стесняваща се , разширяваща се или стесняващо-разширяваща се) , и началните условия (вид , налягане , начална скорост и технически характеристики на флуида) скоростите и формите на потока при изхода на дюзата са различни . Всщност , имайки впредвид началните условия и "желания" ефект , можем да направим подходящата дюза .
Няколко примера :
Дюзата на дизеловия двигател "разпрашава" флуида , и когато се износи (демек промени геометрията си) същата започва да "пикае" . Разликата и ефекта са очевидни .
При фонтаните (тръбите се захранват от една и съща помпа) от широките и къси "пипки" изтича широка и ниска струя , а от дългите и стесняващи се "пипки" изтича тясна и висока струя .
... сега остана да видим каква е дебелината на маркуча от преждепоставената задача и да започнем да смятаме изходящите скорости на утечките .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждам, че си прав, тук става въпрос за различни неща. Ти имаш предвид дюза на ДВГ, а не тръба с отвори. Горивната помпа на ДВГ осигурява ограничен дебит и при повредена дюза се променя рязко налягането на горивото, налягането пада и за това се получава този ефект, описан от теб. Но това е друга задача.

професионален дръпни локум

А закона на Бернули къде го забравихте ?!