Колеги искам да правя надписи върху ламарина от неръждавейка от 2 до 3 десети дълбочина.Тъи като има много тънки линии и извивки не може да се направи на гравир машина и освин това е по баво и скъпо.Чувал съм че има химичен начин за разяждане на метала със фото резист или не знам там какво покритие лаково и след това се разяжда метала със солна или азотна киселина не знам точно.Ако някой може да ми каже технологията и дали може да се направи в домашни условия.Предварително благодаря.

ето идеи за начини с подръчни материали от мен

вземаш материал които не се разтваря от киселина, например солна киселина се продава в пластмасови бутилки значи вземаш лист от същата пластмаса, на него правиш прорези и го залепваш с лепило дето не се разтваря

след това поливаш с киселина и чакаш да се разтвори, измиваш на течаща вода, махаш залепената пластмаса и надписа е готов

сигурно няма да е равен и може да се нанесе боя отгоре за да се заравни преди да се махне пластмасата

не съм го пробвал така че може да помислиш дали не съм изпуснал нещо

друг начин които става бързо е с преса

no pain, no gain

Ето тук ще видиш качествените консумативи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Необходимия ти метод се казва фотохимично фрезоване на метали. Ако си от София такова производство има в Технически университет 8 блок . Само ще кажа че не се използват киселини а ферохлорид нагрят до 55-60 градуса другото е по сложно но практически има въможност и снимка да се пренесе върху неръждаема месингова и други видове ламарини. Ако ти трябва връзка или повече имформация sek.1@abv.bg

Методите са много,фотофимично ецване се казва,навремето се е казвало "цинкография" защото така са се гравирали клишетата за висок и дълбок печат.
Фоторезистите биват твърди и течни.Най старият метод е с яйчен албумин/белтък/ очуствен с амониев бихромат, и асфалт на прах.Асфалтът е естествено киселиноустойчив,както и шеллакът,шеллакът е най старият киселинноустойчив фоторезист.
Дай едно към едно изображението за да преценя кой метод ти е нужен.Има един прост,който съм ползвал,измислил съм го сам.Зависи от изображението разбира се, - изрязва се на режещ плотер от фолио,и с обратимо фолио се залепва за повърхността,после със песъкоструйна машина нагласена на съвсем слабо се матира откритата повърхност,а тиксото се отлепя.
Има и киселиноустойчиви мастила за ситопечат.
Също така ецването може да бъде електрическо,непредпазените зони се прояждат с ток.

Ецването е само един етап от фотохимичното фрезоване на метали по този метод се правят освен изделия от различни ламарини но и платки за електрониката и още доста неща. Който го интересува мога да му покажа целия процес . Не се занимавам аз конкретно с това но колегите едва ли ще имат нещо против да покажат как се прави. Иначе самото ецване с ферохлорид може да си го направи всеки в една тенджера в къщи само където много смърди и цапа и ферохлорида изяжда всичко което не е от титан или пластмаса за отрицателно време.

Редактирано от sek.1 на 07.04.10 06:28.

Виж сайта на фирма "Метал График" -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите