Разбрах. Т.е. автоматична система за следене на качеството на дъгата. При положение, че и ти ми казваш, явно е необходима. Аз при всички положения я планувах, но като обратна връзка по ток с корекция на напрежението на дъгата. Т.е. вдигам напрежението до получаване на спонтанен пробив. Свалям го до положение тлеещ разряд (образно). Машината е готова за подаване по Z. Намерки, съобразно площта на електрода се определя скоростта на подаване. Следи се разрядът пак по ток. При изчезването му, се спира хода и се започва подаване на "запални" импулси. После пак тръгваме. Има вариант и за пиезокерамика, която "клати" системата, но ми се струва малко по-ангажиращо като изпълнение. Като интересен момент ще трябва да се разгледа фката, че поне при мен е най-лесно да се подава стъпково, което значи, че дъгата трябва да се поддържа в гранците на текущите параметри и + една стъпка. Ако е създала малко легло, ще се лепне електрода и ще угасне. Което предполага корекция по ток за времето между две стъпки до създаване на подходящ обем като празно пространство. Работата е тънка, но изпълнима. Ще разгледам днес какви платки имат нешънъл инструментс и ще си избера подарък. Спонсорът май съм го намерил, ако съм кротък в нуждите си.

Явно си разнищил материята. Това добре, защото лично аз не можах да изнамеря никакви конкретни данни за параметрите на генераторите.
Само искам да насоча вниманието ти в такава посока, че първите ерозийни машини са били с ръчно подаване на електрода по Z , т.е. предполагам, че проблема със запалването на дъгата и времетраенето на разряда може би са били решени по доста по-прост начин (това са си лично мои разсъждения и виждания по въпроса и не ангажирам никой с тях)! Доколкото знам има подобни машини произведени в България и вероятно има хора с доста информация и документация, но за съжаление (поне за сега) тази информация си остава само за тяхна употреба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление се сещам за още един утежняващ ситуацията фактор.
В процеса на ерозия се отделят отпадъчни продукти, които правят късо.
Т.е. ако в един момент имаш хубава дъга в следващия шлаката може да направи късо. Не може да разчиташ, да подаваш електрода само в една посока.
Ще ти опиша накратко логиката на движение на моята машина:
1. Електрода слиза нодоло докато стане дъга.
Започва ерозията като през цялото време електрода играе нагоре надоло с амплитуда 1-2 стотни. Това продължава няколко секунди (регулируемо).
2. Електрода се вдига нагоре на определено разстояние (около 1мм регулируемо) за определено време (около 1сек. регулируемо) с цел работната течност, която се подава под налягане към работната област да отмие отпадъчните продукти.
След това се отива отново към 1 точка.
Успех!

Както се казва: шоуто продължава....
Такааааааа да кажа и аз две-три работи, че морето стана до колене.

Нека първо се направи разлика между захранващ блок и генератора на импулси. Първия е ясен (всъщност не знам доколко е ясен ама да приемем, че е ясен). По принцип на изхода се генерира импулсен ток (с правоъгълни импулси) на който се настройват всички параметри (широчини, паузи, фонов ток и т.н.) - всеки един влияе по различен начин. Така бяха старите ЕРОМ-и - на новите не е ясно даже и какъв е импулса - оператора си избира номер на генератор, който му отговаря на вид режим, площ на ерозиране, даже и какъв е материала на електрода. А системата си следи за постоянен процес, като по време на работа постоянно изменя тези параметри. Отделно си има специални програми за коригиране на нестабилен процес или късо съединение. Доколкото си спомням ефективните стойности, които отчитаха забитите на машината (пак ЕРОМА) ампер и волт-метър баха от 0.1А до 20А и около 10-20V.

Така - освен захранване, управляващ генератор трябват още не само стъпков двигател ами и едно СВД (ново, без хлабини) и точно водене ( като на CNC-фреза примерно) на тази ОС. Толеранса "клатенето" при един цикъл е от порядъка на няколко микрона. Всъщност може и без СВД - слагаш един линеен двигател и си готов (стига да можеш да си го позволиш). Трябва ти също не само вана за диелектрика ами и промиване на зоната, отделно ще ти трябват и филтри защото няма да извадиш и един метчик - диелектрика се замърсява веднага. Трябва и стабилен корпус и .... т.н. и т.н.

За машината ЕРОМА - родно соц. производство е използван готов блок от CNC-струг (накакъв модел на ФАНУК) - управление заедно с воденето за Z-оста. При работа се превключва от между двете управления - свободните ходове ги изпълнява ФАНУК-а а ерозията - нашенския генератор. Какво шоу настава като се получеше късо...
Като направиш нещо подобно метни тука едно клипче, че иначе си оставаш за пореден път само с празните приказки.

Малка редакцийка: Това там, което си писал за начина на управлението на дъгата са пълни глупости.

Редактирано от LRN на 09.07.09 11:09.

Допускам, че са глупости за дъгата. Въпреки, че дъгата си е дъга. Пали се, поддържа се, следят и се параметрите. По дъги, преходни процеси и т.н. казват, че съм бил компетентен. Да знаеш какви дъги правя... ;)

За захранващият блок. Каквото му кажеш, това прави. Кеф ти импулси, кеф ти синусоида. Каквото поискаш. Въпрос на управление. Тук можем да спорим дълго, но е безмислено.

За "клатенето". Щом са стотни всяка пиезокерамика ще е подходяща.

Естествено ще споделя направеното със снимков материал и клипче. Щом това е нужно за изграждане на доверие.

Имам питане. Импулсите как са свързани с клатенето? Нещо картинка да имаш?

"Клатенето" ти е обратната връзка за поддържане на стабилен процес. Би трябвало да е по напрежение. В обемните ерозии НЯМА дъги има само единични разряди, при които има микростопяване на метала. Ако се получи дъга - от обемна ерозия машината се превръща в обикновен електрожен. Стига ти толкова теория засега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно. Чета всеки ред, ама отговарям избирателно. Избягвам да коментирам неща, които в момента на четене са новост за мен и все още трябва да си ги представя, осмисля и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към момента имам само едно уточняващо питане. Четейки http://en.wikipedia.org/wiki/Electrical_discharge_machining излиза, че самата теория на процеса е малко мъглява. За да се закача за нещо имам следния въпрос. Какви двойки материали е удчано да се използват за да има възможност за най-дълго ползване на инструмента? Ясно е, че да се прави един инструмент за еднократно ползване е малко повече от скъпо и тази технология трябваше да е умряла в зародиш. Освен за вадене на шпилки де. Там е оправдано. Значи, при малки токове е безмислено да се разчита на сериозен термичен ефект при голяма площ. По-скоро, дъгата пренася йони от инструмента към изделието, които избиват "парченца" от него, но не се захващат твърдо към него. При "отмиването" отиват във ваната и после се задържат от филтъра. На следващата стъпка пак. Въпросът е "частицата" тръгнала от инструмента да е такава, че да избие значително количество частици от материала? Иначе, за "клатенето" се получава, че едно клатене е една стъпка на обработка. Като стане неустойчива дъгата (не се пали при граничните параметри за конкретната ситуация) трябва да се вдига и да се мие, да се слезе на очакваното положение и пак да се клати с увеличаваща се амплитуда до постигане на дъга.

Гадни капиталисти! Това трябваше да е широко описано с времедиаграми, токове, напрежения, материали и т.н. Ама Китай ще им обади!

Тези инструменти са свредла за вадене на метчици HARD CUT на SANDVIK-Швеция, продават се в комплект Ф2 до Ф6 (за метчици до М12)- наистина са много добри.
За кемтора могат да ти помогнат в ИММ-София. От филиала във Враца от години подържат нашите машини - те също са добри. 0897919282 - Иван Червеняшки

На кемтора имам пълната докментация. Там проблемите са минимални. За момента ми се губи точно каква е задата. Ако имах конкретни цифри, вече щях да бъда на етап проектиране, а така съм още на теоритичната обосновка.

Трябват ми времедиаграми и описания, за да знам какво се иска. Останалото е просто въпрос на направа.