Днес чух едно твърдение, което все още не мога да си обясня. В смисъл чудя се на какво се основава и въобще има ли някаква истина в него.

Утре ще поръчвам рамки за плосък линеен катод. Материалът е някакъв полиетилен. Понеже ще ги правят до нас, отидох да покажа чертежа и да се уговорим за цени, време за направа и т. н. На тръгване все пак попитах каква прибавка да оставя(размерите на готовата рамка са 185x600). Получих следния отговор:

- Половин сантиметър. За пластмаса и цветни метали се оставя половин сантиметър, за стомана - един.

Бихте ли коментирали горното твърдение?

А какво е "плосък линеен катод"? И защо се мери в сантиметри?

Плоският линеен катод в общия случай е една метална плоча, която се изпарява или разпрашава във вакуум, за да се метализират различни детайли. Може да се мери в каквото ти кефне.

Става въпрос за рамката - 600х185 мм. Тя се прави от плоча полетилен с дебелина 15 мм. Защо, според думите на онзи човек, трябва заготовката да е 605х190 мм? И, защо, ако рамката би била стоманена, заготовката трябвало да е 610х195? Лично аз трудно намирам логично обяснение. Утре, ако не забравя, ще го питам.

Най вероятно формоват по грубо за да може с последваща механична обработка да коригираш техните грешки,което си е тъпо,защото само заради линейните разшиения не е възможно да е толкова голям толеранса.Ама ако не те затруднява драсни два реда какво са отговорили че и на мен ми стана интересно

За стомана и пластмаси не знам. За чугун ми обясниха онзи ден, че съм се хванал да си правя филтри. В крайщата на калъпа материалът не винаги подпълвал добре. Ако се направи без прибавка или с много малка такава е възможно да се получи брак още при отливането. Никой не иска такова нещо и затова слагат прибавка според материала. Различните материали имат различен афинитет към "незапълване". От там се определя и прибавката. Другият фактор за определяне на прибавката е леярския ъгъл. Моделът не може да е с вериткални стени ако искаш да ползваш формата пак. На теб обаче ти трябва да е точен паралелепипед и т.н. В общи линии всяка леярна си изисква някаква минимална прибавка. Особено са настойчиви ако и механиката ще се прави при тях.

Това е което съм разбрал. Може и друго да е обяснението.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

В случая става въпрос за първоначално грубо изрязване на заготовка - плоча от по-голяма такава. Защо трябва да и оставям по половин сантиметър или един, ако е стоманена? Забравих днес да питам, дано се сетя другата седмица. Ясно е, че когато режеш грубо, може да сбъркаш нещо, но защо точно такава прибавка и защо да се различава за стомана и друг материал?

Това е друго. Не съм те разбрал. Значи зависи колко точно и колко гладко искаш да ти се обработи повърхността. За да е точно по зададения размер трябва да сложиш плочата на фрезата (центъра) и да прорежеш с фрезер канал като оставиш само малки свръзчици по ъглите. Не можеш да режеш по ръб защото фрезера колкото и да е твърд винаги поддава и освен, че става на конус не може да разчиташ на никаква точност. За по-меки материали може да се ползва инструмент с по-малък диаметър. За по-твърди трябва с по-голям. Трябва да се отчита и износването на инструмента по време на работа, но това е вече за по-едрогабаритни детайли.

Така подхождам аз към проблема, но да се отчита, че съм дърводелец! Вече всеки "машиностроител" може да има различен подход за излизане от ситуацията.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

да, ако искаш и в нанометри, но в машиностроенето се мери в мм. а прибавка >= на 4 мм се прави на отливка.