Колеги, мисля че точно навреме сте отворили темата за 4х13 и неръждаемите стомани, тъй като в момента при нас изникна проблем с обработката им.:)))Докато едни се чудят как да ги закалят, то при нас се умува как да ги отгреем, за да можем да ги работим.:))
Значи проблема е следният:Имаме в наличност прътов материал от неръждаема стомана 2х13 и 4х13 и от него трябжа да се изработят детайли, в които имаме операции пробиване, райбероване и външно обстъргване на няколко степенки. Но материала не позволява да се работи на пробиване. Най-вероятно той пристига с някаква термична обработка и съответната твърдост предварително. Приложихме отгрев, но и след това резултатите никак не са добре.
Ако има специалисти, които са доста навътре в нещата главно от практическа гледна точка , а и може и теоретично, моля да ме посъветвате , защото то е ясно че ще се прави отгрев, но по-конкретно.
И най-вече ме интересува повече за 2х13, но приемам съвети и за другата марка материал 4х13.
Благодаря ви все пак.:)

Най- сигурно е да се остави да изстине с пещта.

Предполагам, че става въпрос за 20х13 и 40х13.

Възможно е, естествено, прътовият материал, с който разполагате, да е бил обработен термично и да е с повишена твърдост, но е възможно проблемите с пробиването да възникнат и при нормално състояние на материала. При това, нали сте го отгрявали без резултат. Ако материалът е закупен от фирма за търговия с метални заготовки, би трябвало да няма някаква предварителна термична обработка за повишаване на твърдостта.

Аз работя изключително с неръждаема стомана, макар и аустенитна, и знам, че не е много лесна за обработка, особено ако липсва опит. И, именно пробиването е доста трудно понякога, за разлика от обстъргването например. Трябва свредлата да са правилно заточени. Ако става въпрос за по-големи диаметри, заточването е малко по-различно.

А, сигурно ли е, че имате точно такава стомана? Може да е друга, пробвахте ли дали я хваща магнит?

Иначе, за отгряването, мисля, че както казва колегата, трябва да си изстине в пещта.

Значи тва са от т.нар. въздушнозакаляеми стомани и след като ги нагрееш, ако ги оставиш да изстиват на въздуха няма да се отвърнат и да станат по-меки и податливи на обработка. Най -добре, след като се загрее до 800-900 да започне контролирано охлаждане от по 30 С на минута (или на всеки 10 мин. вече съм забравил) докато се охлади напълно.Това разбира се става в контролирани пещи най-добре... Така при това забавено охлаждане метала става мек и годен за обработка. Все пак за тези сплави дори и меки са нужни качествени и добре заточени свредла, както казаха и други по-горе!

Да без съмнение стоманата е такава 20Х13 и 40Х13, а прътите са ф40 мм. Но отвора, който ще пробиваме в едната част е 9 мм , а в другата около 15 мм.
Но когато правихме пробите за пробиването на заготовки от 40х13 наистина се оказаха твърди. И започнахме отгряване.
Сега направихме проби на 20Х13 и с изненада установихме, че материала при пробиване се "маже" по инструмента и фактически пробиване не може да се извърши. До сега не съм се занимавала с неръждаеми стомани и затова погледнах в справочника , според който твърдостта им по HRC e max до 25 единици.
И така сега съм на кръстопът. Излиза че тези стомани са по-скоро меки отколкото твърди.:))) Така че къде е истината???
Ако някой може да помогне в случая , нека да го направи.
Благодаря.

Пропуснах да спомена, че при нас всички материали, които постъпват в складовете минават през Входящ контрол и им се прави химичен анализ дали отговарят на заявката и етикета. Така че няма съмнение относно това дали материала е същият.

Проблема не е колко са "меки", а легиращите елементи, които съдържат. Какви свредла ползвате? Ако са обикновени HSS трудно ще стане. Значи аз ползвам едни немски кобалтови (Co) свредла, които са и със специално заточване и малко по-голяма стъпка на каналите. Пробиват сравнително лесно дори закалена 40х13. Опитайте да намерите от тях, вярно е, че са скъпи, но си заслужава! Пробива се на ниски обороти, със охлаждане!

Като казваш твърди какво имаш предвид - колко твърди ? Като гледам това HRC 20 си мисля за някаква грешка или недоразумение. Стомана 20Х13 е циментируема и след закалка може да дистигне твърдост много над 20 единици HRC . Стомана 40Х13 след термообработка достига 48-52 единици HRC,забележи обаче HRC,а твърдостта в (суров) прътов материал се дава с HRB .Ние също работим 40Х13, но кой знае какви проблеми не сме имали дори с пробиване на отвори с Габровски свердла.

Здравей,
Не искам да обиждам никой, но явно имате проблем с персонала. Вярно е, че да се дяла неръждавейка обикновено не се случва всеки ден, но се предполага, че сериозна фирма(правите качествен контрол), притежава сравнително опитни кадри.
Наскоро ми се наложи да правя 25 детайла от подобен материал сам на един китайски струг(продаван от немска фирма) в които имаше отвор с диаметър ок. 17 мм и дълбочина ок. 25 мм и нямах сериозни проблеми, при това съм самоук и нямам голям опит. Вярно е, че не е като да стържеш обикновена стомана, но не е толкова трудно. Свредлото беше най-обикновено, охлаждах с масло(на ръка). Но, до точния размер разстъргвах с нож, още повече, че дъното трябваше да е равно. Единственото неприятно беше скуката, която настъпи след първите 4 - 5 бр.

Да колега прав сте по отношение на това,че твърдостта на суровият прътов материал се дава по HB. И действително и при нас е така, но аз по-лесно се ориентирам по HRC и затова си го превърнах по табличката за сравнение.
Иначе по HB за този материал е 208-220 някъде.
По отношение на твърдостта, която се постига след закалка също ми е ясна. Но все пак не бях предположила,че първо ще трябва да закаля материала и след това да го работя.
Но както винаги съм казвала практиката е най-големият учител.
Така че благодаря за съветите, които все пак ми дадохте.