движение?

Не че ми е потрябвало да пробивам квадратни дупки, но ми стана интересно как е решен въпроса. Първият патент е от 1914 г. Геометрията си я изясних. Понеже из нет-а не намерих анимация по въпроса се наложи сам да си я направя. Тук-таме съм пропуснал някой кадър, ама не ми се занимава повече.




Дотук - добре, ама все още не мога да си обясня карантиите на инструмента. Или е нeщо много просто или - много сложно. Може би има гърбица или някакво криво зъбно колело, като се има предвид че центърът на инструмента НЕ описва окръжност.

Надявам се, който е наясно по въпроса да ми отвори очите и да престана да страдам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано мислех, че се шегуваш. Това е твърде стар и известен метод.

"Плаващия" патронник е най-обикновен съединител, позволяващ свободно движение по двете оси в р-на перпендикулярна на оста на свредлото. Самото "сложно" движение се получава чрез кондукторна втулка, в която е изработен квадрата (или петоъгълника и пр. ъгълника ). Тя служи като шаблон и се закрепва в/у обраб. детайл.

Има доста разработки по въпроса от първата половина на миналия век

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако дебелината на пробивания детайл е малка - става с хоризонтално движеща се фреза.
При по-дълбока дупка ще ти трябва малък механизъм с две въртящи се хоризонтално фрези, задвижвани от ос и нещо като миниатюрен диференциал.
Уточни размерите на пробивания детаил и размера на дупката и ще поговорим и не се смей много, защото предварително го усещам.
Успех при пробиването!!!

Необходимо е фрезата да има режеща повърхност и по радиалните стени.
Ако дадеш е-майл ще се опитам да ти изпратя нещо сканирано.
При по дълбоките дупки, ще се наложи предварително пробиване с обикновено свредло с дебелина равна на страната на квадрата.

Виж, мисля, че въпросът не е как се пробива квадратна дупка, а как се пробива по гореописаният метод !!!

Иначе, има много начини - като започнеш с протегляне и свършиш с 1 до 10 циганина (роми) с лопати, в зависимост от материала и размера.

Не се обиждай, ама идеята ти не е много добра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво има вътре в инструмента. Ми, нищо не разбирам от металорежещи инструменти. К'во да направя, като една глава не може да знае всичко???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз вече ти обясних и на линка, който си постнал се вижда ясно !!!

1. НЯМА МЕХАНИЗЪМ СЪС ЗЪБНИ КОЛЕЛА И ПР. Плаващия патронник (fully floating chuck) е съединител позволяващ малки измествания на геом. оси на свързваните валове (свредло и дорник) в радиално направление - съединител с кръстата кулиса (съединител на Олдхам).

2. Сложното (равнинно) движение се получава като в/у обработвания детайл се постави приспособление (guide holder) с кондукторна втулка (slip bushing) - сътветния полигон, поставена в giude plate. Съответното свредло контанкува с тая втулка и извършва необходимото движение.

Това е !!! Мислех да ставам преподавател, ама май ще се откажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на патронника, а от чисто технологичен аспект. Много са възможностите за осигуряване движението на инструмента и Вие точно сте засегнали част от тях. Точно забеляза и колегата, че от технологична гледна точка, най напред следва да се разпробие отвор със свредло, което е по високопроизводителен инструмент, който ще отнеме под формата на стружка 80-90% от "излишния" метал при оформянето на квадрата. Отвора обаче следва да е не с диаметър равен на страната на квадрата, а с прибавка предвид неточностите при пробиването, и проблемите ни ще започнат оттук нататък.
Основният проблем колеги, ще бъде геометрията на инструмента, който изобретателя го е припознал като 4-ри или повече ръбова фреза. Обърнете внимание на-най важния момент в моят пост, че в различните моменти на обхождащото движение, предните и задни ъгли на режещия инструмент са променливи в един недопустим според мен диапазон - от недопустимо остри, до недопустимо тъпи. При много големи предни и задни ъгли, върховият ъгъл на инструмента ще е малък и режещият му ръб ще се унищожава още при първите обороти, а при много тъпите ъгли, рязането ще е невъзможно. Разбира се, че много важно е какъв е и материала на детайла, върху който ще правим квадрата. Ако е дърво или пластмаса въпроса е по-решим, ами ако е стомана?
Та в зависимост от тези технологични съображения, ще трябва да подберем и подходящата кинематика на патронника, конструкцията и геометрията на инструмента, и главното му и подавателни движения, последното от които може да е осово или радиално. Имам и други съображения но за тях ако ме питате.
И знайте от мен - технологията е майката на производството, и затуй много от изобретенията като това, могат и да си останат в архивите без приложение.

Много добре обосновано, но крайния извод е неточен.
От чисто практична гледна точка трябва да кажа че този метод се ползва реално и в момента. Не съм се занимавал подробно с него за да давам по детайлна информация, но ако Assasin-а толкова е закъсал - нека се обади, ще му дам координати на човека който може да му помогне. Той, както се досещате, няма допир до нет-а ....

Здравей Lary, благодаря ти за оценката, явно ги разбираш тези работи и съм почти сигурен, че специалноста ти или практиката ти има нещо общо с технология на машиностроенето. Я кажи, кой от изводите ми не е точен, тоз че технологията е майка на производството или другия, че това изобретение може да си остане в архив? На теб налагало ли ти се е да правиш квадрат в соманен детайл? И къде има приложение това изобретение?
Поздрав!