|
ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ с GMO продуктите
Все още потребителите в България не знаят, в кои хранителни проукти има генно модифицирани съставки и в кои не !
До началото на (2001) година, в България темата Генетично инженерство - храни и земеделие не се дискутираше. Широката общественост нямаше никаква информация за това, дали в страната се засаждат генно изменени растения и консумира ли населението генно изменени храни. През февруари, 2000 Регионално движение "Екоюгозапад" със съдействието на ANPED извърши проучване, резултата от което е дадената в тази страница информация.
Официалната позиция
Действителността
Защо България е на прицел от корпорациите?
Генетично-инженираните храни на българския пазар
Нова история
Анти-ГМО акции в България
Официалната позиция
Официалната информация показва, че от 1998 год., три компании - Моnsanto, Pioneer и Novartis, са подали заявления за разрешаване комерсиализацията на трансгенните растения, които са хербицидо- толерантни /за Roundup и Basta/, устойчиви на стъблопробивач /чрез Bt - гени/ или са с комбинирана устойчивост спрямо хербициди и стъблопробивач /17/. Независимо от това дали са оповестени последващи разрешения за комерсиализация, то може да се приеме, че те са фактически отдадени, поради това, че фермерите вече са отгледали ГИ царевица през1999 год., компаниите са описали ГИ семена в своите каталози от 1999 год. и ги предлагат в каталозите си за 2000 год /18/.
В своите официални изявления и становища по повод разпространението на ГИ царевица Министъра на земеделието В.Върбанов, твърди, че през 1999 год., Monsanto е сключила договори с български фермери за засяването на 12000 ха. с ГИ царевица, устойчива на инсекти и хербициди, а през 2000 год. тези площи са 20000 ха. и 30 ха трансгенни картофи.
Официалната позиция остава на твърдението, че това са само полеви опити за период от две години.
Горе
Действителността
През февруари 2000 год., националната телевизия в нейната седмична програма “Бразди”, се опита да открие дискусия за ГИ фермерство, с репортаж за отгледана Монсантова Roundup-толерантна царевица в Североизточна България /29/ . В предаването е предложено интервю с фермер, отгледал в Севлиевски район такава царевица, а също и с бизнесмен от Исперих, от компанията Агротайм, който предупреждава, че приемането на ГИ в земеделието, може да затрудни българския експорт. Въпреки това, програмата завършва с журналистическо виждане, едновременно с предупреждение, че България няма да слуша запада, който желае да държи българското земеделие изостанало /30/.
Поради липса на информация за фермерите отгледали ГИ царевица, ние се срещнахме с интервюирания от Българска телевизия фермер.През 1999 год., за първи път той купува семена на Monsanto, включващи 5 пакета семена с Roundup-толерантна царевица и 30 л. с хербицид Roundup. Той закупува тези материали от местните дистрибутори на семена. Фермерът няма договор с Monsanto и е засял 30 ха с тази царевица /31/.1/3 от реколтата изкупува дистрибутора, 1/3 той продава за храна на животните на други фермери и останалата част се използва за храна на животните на членовете от кооператива /31/.
Предполагаме, че Монсанто притежава списък на фермерите, отглеждащи ГИ царевица. Този регистър обаче, е недостъпен /33/ за широката общественост и това е недопустимо при положение, че в ЕС и Сев. Америка, тези компании са се съгласили списъците на фермерите засаждащи ГИ растения да са изложени в Интернет.
Горе
Кой е издал разрешение за освобождаване на ГМОи?
Ясно е, че някой в държавната администрация е дал разрешение на компании, като Monsanto и Pioneer за внос на ГИ царевични семена и за продажбата им от дистрибутори на българските фермери. Само така може да се обясни откритата рекламна кампания на компаниите за продажба на тези семена. Записка за експорт на царевица от САЩ, показва, че през февруари 1999 год., пратка от около 164 т. царевица е разтоварена във Варна /37/. Това ли е ГИ царевица засадена от фермери, като М.М.? Органа, който е оторизиран с разрешителните за внос на такива семена е Съвета за безопасна работа с генно изменени висши растения/СБРГИВР/, но информацията от този съвет е засекретена и е недостъпна за обществеността. Този съвет е създаден с в рамките на Правилник /38/от 1996 год., който пък от своя страна се основава на Закон от 1958 год., за посевния и посадъчен материал и така се заобикаля парламента. Правилникът овластява този орган с правото да издава разрешения за освобождения на генно изменени организми. Според Правилника, този съвет се председателства от зам. министър на земеделието, а в действителност негов председател е В.Върбанов, Министъра на земеделието. Други членове на Съвета са официални представители и учени /39/. Известно е, че екоексперти, НПО и представители на значими социални групи, не са включени в състава на Съвета и в процеса на одобренията.
Според Правилника, освобождението на ГИ растенията, се контролира от Министрите на земеделието и горите и на околната среда и водите. На практика, обаче това прави СБРГИВР. Той издава разрешенията за освобождаване на ГИ растения, поддържа регистри на освобожденията и за двете цели - изследвания и търговска, дава оценка на рисковете за околната среда подадени от заявителя и осигурява надзор върху това, до колко те са в съгласие с разрешенията. Регистрите съдържат данни за лицата. получили разрешения, подробности за растението домакин и за ГИ модификация, мястото, целта и периода на освобождението и въздействието му върху околната среда. В допълнение трябва да се каже, че регистъра за търговските освобождения на ГИ растения, изисква да се впише, името на продукта и разрешената употреба, а именно земеделие или търговия на семена или посадъчен материал.
В България, информацията в тези регистри се счита за държавна тайна! Членовете на Съвета и който и да е друг въвлечен в работата му, е необходимо да подпишат декларация за административна конфиденциалност. Така, че ГИ растения са били освобождавани в околната среда, но на българската общественост не е разрешено да знае за тези освобождения.
Тази Правилник от 1996 год. изисква купувачите, потребителите на ГИ растения, предполага се и дистрибуторите, фермерите и консуматорите да бъдат информирани за ГИ природа на растенията, чрез етикетиране на български език. Това условие се изпълнява за фермерите, но не и за консуматорите. Докато не се упражнява контрол върху по-нататъшната съдба на вече отгледаните ГИ растения и не се отделят не ГИ от ГИ такива, то би било невъзможно да се проследи произхода на хранителните продукти на пазара. Липсата на етикетиране, означава, че обществото не може да знае какво консумира.
В България няма демократичен контрол на ГИ дейности. СБИГИВР обхваща само представители на официалната власт и учени, които са обвързани с декларации за тайна. Никой не е отговорен да информира обществеността, която няма представа за това, което става и по никакъв начин не може да повлияе на взимането на решения. Еколози, църквата, потребителските групи, широката общественост са изключени от участие в дебати при положение, че тези биотехнологии носят потенциална опасност за здравето на хората и околната среда.
Какъв е законния статус на СБИГИВР, който издава разрешенията за освобожденията на ГМОи?
Ситуацията в България по отношение на регулативната система на ГИ дейностите е много неясна. Това е така, защото статуса на СБРГИВР, е много оскъдно определен в българското законодателство. От една страна той е упълномощен да издава разрешения и в този смисъл носи отговорност, но в същото време той не е институция към правителството. Така, че ако пожелаете да получите достъп до информация от този Съвет, той може да отхвърли молбата ви, защото не е изрично определен като държавна институция и не е вписан в рамките на министерствата, така че те да осигурят информацията. Пряко поискване на информация от Министерство на земеделието и горите, също може да е безрезултатно, защото то не съхранява тази информация и наистина не издава разрешенията /42/. Още повече, че българската конституция дава възможност всеки административен акт да бъде обжалван, с изключение на изрично упоменатите от закона.
В повечето държави, ролята на такива съвети е да изготвят препоръки към правителството, което взема решенията. Функционирайки по този начин в България, Съветът е под ничии контрол и в същото време дава разрешения. Никой в правителството не е отговорен за действията му и последствията от тях.
Швейцарските власти отказват разрешение за опити с ГИ царевица
В България СБИГИВР, одобрява отглеждането на хербецидо-устойчива царевица. Заявка за полеви опити на глуфосинат-толерантна царевица, подобно на Либерти Линк царевицата на Пионер, /предлагана в каталозите на Пионер 2000/ са били напоследък отхвърлени от швейцарските власти. През април 1999 год. швейцарската агенция за околна среда, отказва на Pluss-Staufer AG, да започне тестови освобождения , ползвайки глуфосинат - толерантна Т-25 царевица /44/. Причините за отказа са следните:
въпреки, че произлиза от Централна Америка и няма подобна такава в Швейцария, разпространението на полени между различните полета царевица е проблем. Като резултат, може да се получи продукт, който не е бил одобрен. Толерантността няма стойност пред възможността да се замърси с генен материал царевицата, независимо дали се ползва за храна от хора или животни.” Хибридизацията на ГМ унаследен материал, трябва следователно да бъде предотвратена. Тя може да бъде значително намалена, чрез преместването на мъжките растения от Т-25 царевица преди цъфтежа. Дори при такава стерилизация, не може да се гарантира, че полените няма да достигнат до съседните царевични полета или , че няма да бъдат събрани от пчелите и превърнати в мед”;
възможността за пренасяне на генетичния материал, дори нежизненоспособен растителен материал от ГИ растения, към почвените организми;
Т-25 е царевица, която съдържа разкъсана последователност от гени за антибиотична резистентност.” Присъствието на активни гени за антибиотична резистентност в ГМО, които да бъдат освободени в околната среда, в предвид на високото ниво на комплектност на почвената микрофлора и ниското ниво на познание за нейното устройство, функции и кръстосана обвързаност, създава предпоставки за не толкова голям, но труден за оценка и преди всичко ненужен риск”.
Защо България е на прицел от корпорациите?
От изследвания, в страни като Полша, Унгария и Южна Африка, се знае, че транснационалните компании, като Монсанто и Агрево, не биха предприели ГИ експерименти в условия на липса на съответно законодателство. В допълнение, страни като Полша и Унгария, които са в първия кръг на преговорите за присъединяване към ЕС, са били предпазени от инвазията на най-лошите корпоративни остатъци, заради факта, че те се очаква да хармонизират законодателството си с това на страните от ЕС.
За разлика от тях, България бе поканена по-късно за преговори. Докато тя се гордее, че е първата страна в Централна и Източна Европа, която прие Правилника /45/ за опазване на ГИ, този правилник “развърза” ръцете на корпорациите. Тя им поднесе законовата основа за да стартират полевите опити на трансгенните растения през последните 3 години, в очакване на одобрение за комерсиализация.
Българското правителство несъзнателно дава предимство на корпорациите, изключвайки достъпа до информация на обществеността и участието й във вземането на решения.
Горе
Генетично-инженираните храни на българския пазар /46/
Една от първите статии в българските вестници започва с погрешното твърдение: “През 2000 год. храни с ГМ съставки се очаква за първи път, да се появят на българските щандове” . В действителност, след добиването на първата реколта ГИ соя и царевица през 1996 год. в Северна Америка, българите е много вероятно да консумират храни с ГИ съставки, внесени отвън. През 1999 год., над 50% от соята и повече от 1/3 от царевицата, отгледана в САЩ са били ГМ /47/. Като цяло, няма отделяне на традиционната от ГИ продукция в държавите, където се отглеждат и така почти всяка пратка със соя, царевица и ряпично семе от САЩ и Канада, би съдържала големи количества ГИ продукти.
ГИ продукти биха пристигнали в България като царевица и соев шрот, ползвани основно за фураж или извлечени продукти като соев лецитин или ряпично масло, които потенциално биха могли да се намерят в 60-70% от преработените храни. В България няма също и етикетиране на храните, която да показва състава на хранителните вещества, съдържащи генно инженерни съставки. Такива са продуктите от не преработената царевица, картофи или продукти, като соев лецитин, царевично нишесте, захари извлечени от получени от зърнени култури сиропи/царевица/, използвани при напитки и т.н.
След реколтата 1999 в България вече има и местен източник на генетично замърсяване на храните. Българската ГИ царевица навлиза в хранителната верига на човека, главно чрез животните консумиращи тази царевица и възможно е, като царевични продукти. Това би могло да има дългосрочно въздействие върху безопасността на храните, но и незабавно ще повлияе на способността на България да изнася земеделски продукти за ЕС. В Западна Европа, потребителите отхвърлят ГИ храни и затова търговците на дребно и производителите търсят продукти без замърсяване от ГМОи. За повече информация по отношение на здравните аспекти виж секция 8: Здравни рискове. За допълнителна информация по отношение на пазарните аспекти, виж секция 9: Социално икономическо въздействие.
Горе
България корпоративна площадка на Европа за ГИ храни и земеделие
България понастоящем попада във войната между корпорациите производители на семена, като Monsanto и Pioneer и преработвателите, производителите на храни и търговци на стоки, които за пазарите на ЕС желаят да закупят и продават стоки незамърсени с ГМОи. Когато двата слона се бият, тревата под тях се утъпква и в случая България е тревата.
Изглежда съществува все по-голямо разбиране сред някой от заинтересованите - политици, корпоративни производители, преработватели на храни и търговци на стоки, че трябва нещо да се направи, за да се упражни натиск върху правителството, за да се вземе контрол върху ГИ дейности. Съществува и движение за започване на публични дебати за ГМОи в България, чрез публикации в пресата и програми по телевизията. В някой статии, изкривено се третира Протокола по биобезопасност и се лансира линията на САЩ за ГИ земеделие/David Sandalow, US Assistant Secretary of State/ /48/
В този обществен дебат, медиите трябва да имат достатъчно силни аргументи, за се противопоставят на транснационалните корпорации производители на семена и да не допуснат развитие в посока на изкривяване на истината в интерес на корпоративните интереси на производителите на ГИ семена. Известно е, че компании, като Monsanto спонсорират публикации за ГИ в пресата, организират семинари и неформални събрания за фермерите, за да представят тяхната позиция и убедят фермерите да купуват семената им /49/.
Проблем за България е, че десетилетията на авторитарно управление са създали страх в обществото да се говори открито, да се отстояват определени искания и да бъдат зачетени. Още повече, че този авторитарен стил, като наследство все още съществува и не поемането на отговорност, в някой случай от администрацията, е част от този стил.
Горе
Нова История
Април, 2000 - председателят на парламентарната Комисия за околна среда и водите, Лъчезар Тошев внася предложение в Парламента за мораториум върху освобожденията на ГМОи в страната.
Май, 2000 - три НПОи завеждат дело, оспорвайки законния статус на Съвета за безопасно използване на генно инженерни висши растения.
Юни, 2000 - предложението за мораториум върху освобожденията на ГМОи е оттеглено от Лъчезар Тошев. В замяна на това, той предлага Комисията по околната среда и водите при Народното Събрание на България, да приеме препоръки до Министерския съвет и министерствата имащи отношение по проблема /вкл. забрана за каква да е изследователска и експериментална работа с тютюни и лози в областта на ГИ/ ограничаващи ГИ - те дейности в страната.
Август, 2000 - Министерският Съвет на Република България приема Наредба за етикетиране на храни съдържащи ГИ соя и царевица.
Тридесет и осмо Народно Събрание
Комисия по опазване на околната среда и водите
--------------------------------------------------------------------------------
Изх. № М-053-11-63 / 22.06.2000 г.
Становище
Относно: Проведено слушане по проблемите свързани с въвеждане на генетично модифицирани видове в селскостопанското производство в България
На своите редовни заседания от 31 май и 21 юни 2000 г. Комисията по опазване на околната среда и водите проведе слушане по проблемите, свързани с въвеждане на генетично модифицирани видове в селскостопанското производство в България.
На заседанието бяха поканени представители на държавни институции, научната общност, заинтересовани представители на бизнес средите с различни (противоположни) интереси, неправителствени организации.
По данни на Министерство на земеделието и горите към момента в България няма производство с търговска цел на селскостопански продукти, получени от генетично модифицирани видове. Комисията получи информация по провежданите у нас изпитания с генетично модифицирана царевица на площ 20 000 ха, както и проведени научни опити с други видове. Разгледани бяха опасностите от пренасяне на гени в немодифицирани култури (вертикален пренос), неконтролиран “хоризонтален” пренос на гени от вид във вид, проблема с маркерните гени за антибиотична резистентност, проблемите на контрола, пазарни проблеми, които биха възникнали и пр.
На базата на получената информация Комисията
РЕШИ:
Препоръчва на Министерския съвет да ускори приемането на законопроект за генетично модифицираните видове, който да бъде подложен на широко обществено обсъждане преди внасянето му в Народното събрание. Законът трябва да отразява изискванията (а не само да не противоречи) на европейските директиви (90/220/EEC; 90/219/ЕЕС; 94/15/EC; 94/40/EC), решения (91/596/EEC; 92/146/EEC; 94/211/EC; 94/505/EC) и регламент 258/97/ЕЕС, както и да следи и да има готовност да отрази готвещата се нова директива на Европейския съюз по този въпрос.
При изготвянето на закона особено добре трябва да се регламентират:
Контрола върху разпространението на генетично модифицираните видове (административен и научен), който да бъде извън структурата на заинтересованите ведомства.
В този смисъл смятаме за уместно организиране на браншови съвет отделно от контролния орган. В браншовия съвет следва да влизат заинтересовани институции, стопански и търговски субекти имащи интереси в тази област.
Разрешаването на въвеждане на генетично модифицирани видове да става след пълни изпитания, в т.ч. медицински, на продукта, пазарен анализ представен от Министерство на икономиката – за евентуалния ефект върху вътрешния и външния пазар. Крайното решение за въвеждането на всеки вид да се взема с решение на Народното събрание.
Забрана за използване на маркерни гени за антибиотична резистентност.
Публичен регистър на вносителите, производителите и купувачите на генетично модифицирана продукция; контрол и санкции за нарушителите.
Етикетизация на продуктите получени от генетично модифицирани видове или включващи генетично модифицирани продукти.
Осигуряване на отделно събиране на продукцията от генетично модифицирани видове и тази от обикновени (немодифицирани генетично) видове.
Забрана за въвеждане селскостопанското производство в България на генетично модифицирани лоза и тютюн.
Съобразяване на законопроекта с Конвенцията за биоразнообразието и Протокола за безопасност към нея.
Пълна прозрачност за обществеността на дейността по въвеждането на генетично модифицирани видове.
Отчитане на проблема с мутагенезата при генетично модифицирани видове.
Препоръчва на Министерския съвет да подготви и внесе в Народното събрание едновременно и проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който да се криминализират нарушенията по горния закон, като двата законопроекта се приемат в пакет.
Приема заявеното от Министъра на земеделието и горите, г-н В.Върбанов, в становище изх. № 0201-323 от 2.05.2000 г., намерение да не разрешава въвеждане в производство за търговски цели на генетично модифицирани видове до приемането на закон, регламентиращ тази дейност.
Препоръчва на Министъра на земеделието и горите да отмени чл.6 и свързаните с него текстове от Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК технология - приет през 1996 г., налагащ служебна тайна върху дейността на Съвета за безопасна работа с генетически изменени висши растения /СБРГИВР/.
Препоръчва до влизането на закона в сила, цялата получена продукция от генетично модифицирани култури, засети за изпитания, да се реализира извън страната при строг контрол, както от МЗГ, така и от Министерство на икономиката.
Препоръчва на Министерството на икономиката да извърши анализ за пазарния ефект на вътрешния и външния пазар - в т.ч. пазарът ни в Европейския съюз, от въвеждането на генетично модифицирани видове в селскостопанското производство в България - по отделно за всеки вид.
Препоръчва на МОСВ да ускори процеса по представяне за ратификация на Протокола за биобезопасност към Конвенцията за биоразнообразието и изготвянето на законопроекта за биоразнообразието, в който да се включат и текстове за биологична сигурност. Препоръчва МОСВ да обсъди промяна в Закона за опазване на околната среда, с изискване за оценка за въздействие върху околната среда при въвеждане на генетично модифицирани организми
Препоръчва на Главния преговарящ за присъединяване на България към ЕС да осигури на МЗГ, МОСВ и Министерство на икономиката, български превод на европейските директиви (90/220/EEC; 90/219/ ЕЕС; 94/15/EC; 94/40/EC), решения (91/596/EEC; 92/146/EEC; 94/211/EC; 94/505/EC)и регламент 258/9 ЕЕС, както и да се включи със становище по проблема, така че българската уредба на въпроса да съответства напълно на този в ЕС.
Препоръчва на Министъра на финансите, при подготовката на бюджета за 2001 г. да предвиди и средства за прилагането на законопроекта за генетично модифицираните видове.
Препоръчва парламентарната комисия "Съвет по европейски въпроси" и парламентарната Комисия по икономическа политика, също да разгледат въпроса с генно модифицираните видове. КООСВ отчита изключителната важност на въпроса и ще следи неговото развитие в рамките на своята компетентност и право за осъществяване на контрол върху действията на изпълнителната власт.
Становището е прието с 10 гласа “ЗА”, 1 въздържал се, без “против”.
Председател: Л. Тошев
Повече за ГМО на:www.zazemiata.org/gmo
|
[