какво се опитвам да направя- от едно било нещо, да го възродя и преродя, няма как да стане, то е мъртво а Аз не съм Господ за да възраждам, няма начин, просто няма начин, само се опитвам от едно било нещо станало на нищо пак да направя нещо има ли смисъл последна проба правя за възраждане, така и иначе съм нагазил толкова здраво че връщане назад няма. по-добре да се пробвам в това макар че нямам шанс- отколкото да убивам чувствата нестава немога де им посегна немога

togava

Не съм наясно за какво точно става дума, но след като споменаваш за "последна проба" и за "възраждане" на нещо, което явно има голяма стойност за теб - значи все още има възможности. Не се ли самонавиваш, че всичко е свършило, не са ли мислите за край, породени от страх, от идиотска гордост и честолюбие? Може би другия, за когото говориш /ако го има!/ изпитва същото. Сега остава да се разбере кой е по-здравият. Не по-силният, а по здравият. Този, който ще преодолее съмнения, отчаяние и неверие - в името на нещо, на което държи, па макар и за последна проба, той е по-здравият. Другият ще е обременен от болестни предразсъдъци и те ще му попречат да тръгне към възраждането. Имаш единствено твоето "тук и сега". Утре и това няма да имаш. Така че, пробвай с възраждането. Иначе ще те преследва години въпросът: "А какво щеше да стане, ако бях опитал, макар и за последен път?". И разкаянието, че не си го направил. Пробвай, пробвай - за каквото и да става дума, ако го искаш, пробвай! Това явно е единственото важно нещо в момента за теб. А ти се колебаеш.

Тръгваш с предварително сготвената нагласа, че Няма да можеш.

до тук the game is over Бъдете Щастливи