Моя невиждана радост. Моя прелест, наслада, пияна забрава, проказа и немощ. Млечният път на живота ми осеян е с твоите звезди. Гледам - не виждам. Очите ми прозират през твоите. Слънце. Бленувам те жадно и сластно и безсъвестно мерзко. Тежестта на ръцете ти амброзия е в моите фибри. Обожавам те над кръвта и плътта си. И те - кръвта и плътта ми - пулсират само за теб. Твоето щастие. Господи, прости ми че не мога да обичам себе си така, както Него. Ти, който говориш винаги с мен. Който си до мен и с мен и в мен. И ме слушаш и водиш и обичаш. Помоли заедно с мен Молитвата ми нека бъде истина и Той нека не усети никога болка, ненавист и скука. Твоя

Наклони ли се твоят живот, като кулата в Пиза Замини надалеч.....

Браво! Завиждам на човека, за когото е предназнащено. Още веднъж - БРАВО!

Слез малко на земята. Хубаво звучи, но може да си намериш и друг, нали?

Не може, щом вече го е намерила и е докрай убедена в това, Някой. Праволинейно и неромантично ли звучи? Пардон, ама прагматизмът си е типично женски дефект.

Ами, нейна си работа...

Blagoslovena si ot sxshtestvuvaneto, zhivota, Gospod ili kakto go narechesh, che imash sxrce i dusha za takiva chustva, no horata s drebnite dushici vinagi shte te anatemosvat, a strahlivite vinagi shte bjagat...Ljubovta e za smelite, zashtoto tja edinstvena unishtogava egoto i ni prechistva. Vazhnoto e njakoj den i i da ne pobegnesh...