пак се влюбих! Нищо ново, де - пак в същия. Обаче всеки път е различно - като че е различни хора. Ако има мислещи тук, ще ми е полезно да ме коментират. Че аз сега нямам време да мисля и направо не ми се мисли!

То това е нещо нормално (влюбването в същия) за вас (жените). Най-добре не мисли щото като се замислиш минало извесно време - месеци, години и после се чудиш за какво е било всичко...

Искам да попитам: Това наистина ли може да се случи? Имам предвид, че аз и моята приятелка се разделихме "по обективни причини" така да се каже, просто защото не можем повече да сме заедно, но чувствата си остават. Дали при други обстоятелства любовта може да се "възпламени" отново? Аз имам чувството че може, по принцип.

Силно привързана оставам към абсолютното откъсване от едни чувства, при преминаването към други от същия тип. В полза на безрезервността. Склонна съм да омерзя безценен спомен, да презра дълго кътан фетиш, но - не и да възкресявам изживяното. Ако ще и - леко прибързано. Всъщност, отвращават ме не-до-употребените чувства. Дори омраза - по-бива.

bravo be,vlubvai se kvo ima da komentirame poveche!