се страхувате или усещате,че губите любовта на човека,който е до вас ? Правите ли неща, които никога не бихте направили, само за да "задържите" чувствата му? В такива моменти къде е границата между разума и чувствата ? Къде трябва да свърши вашето "аз" и да започне компромиса с това, което сте като личност ?

Когато чувствата са razio, може ли да съществува Граница помежду им ? ;) А какво например "задържа" любовта ? Да надуеш парното в стайчето, та когато любимият излезе, да се простуди и падне в грижовните ти ръце (ако е възможно с пневмония, дълго държи;)? И всъщност - каква ще да е тая Любов, която оставя Личността край пътя ? И - повтарям се не, ами потретвам, - Но! - Ревността не е Любов. Никак. Дори и към себе си. Ай, че се отплеснах - Лусесита почна, не я пропущай, тя ще те осветли, май.

Gubja, pechelja - ama tova da ne e pazar? Bitak ili bazar, pazarut si e pazar. Shto se otnasja do razuma - nepremenno si kazvam vsichko - kakto go useshtam - i ne mi puka za pechalbata i zagubata. Durja balansut da e tochen, za da ima chistota - pa makar i po mrusnishki. Shto se otnasja do chuvstvata - chuvstvam gi mnogo chuvstvitelno i - suznavajki, che sa vragove na razuma, vse pak gi ostavjam da si jivejat jivota. A Mrusnikut - ami ako e istinskijat Mrusnik, shte me prieme i haresva s mrusnishkite mi protivorechija.

Ако се беше понапънала о-о-още мъничко, можеше да постигнеш един от наистина добрите образци на понятието "сарказъм". А, колкото до "Лус Мария", този вид сериали не са ли запазена марка на вашето поколение ?

Абе то веднъж тръгне ли да се губил любовта каквото и да направиш най много да удължиш агонията

Ех, осичке, дълбокоока :)))

Напълно съгласна. И аз така правя, но "истинския мръсник" така и не се появява и аз винаги си взимам багажчето и изчезвам. И така ми хрумна,че съм някъде, нещо сбъркана. А,може и да съм-кой знае! Успокоих се малко като разбрах,че още някой мисли/разумно/ и чувства/чувствително/ като мен :)))

Само веднъж съм правил подобни неща и трябва да ти кажа че само съжалявам за това ,а и те нищо не помогнаха. Не трябва да се правят никакви компромиси защото цената която се плаща е прекалено висока и както обикновенно се оказва получаваш "менте". Гледай само напред. Когато нещо не става ,то просто не става. Това е.

без тези с достойнството. Не че и то няма своя прескочипраг, де, ама е свързано с рязане на мостовете и всичкозалагане на карта заради Въпросния. Което едва ли е твоя случай, щом и други мисли ти главолазят ;))) Така че слагай секси гащи, вади "умните" теми за под звездосвода и търпеливите уши за Неговия душевен&интелектуален глад. Мъжете сме лесни ;))) (или пък трябваше :((( ?) Ама най-паче, както викаше класната ми (Вечно Ваш, другарко Николова!!! ;))) ) на поредната разридана съученичка "по улицата мъже много, бе мойто момиче, спокойно - щом този не ти лази в краката, друг ще легне; я сега ни разкажи какво вижда дядо Йоцо?". Тъй и тъй си със секси гащите, де .. Щастие&успех&вайсвърса, к'вото и да правиш :) ~*~ P.S. А пък мяу и мръсницата да си купят пуканки ;)))

скачаме от прозореца, вместо да слизаме по стълбите!