След твърдите пети на времето, които чуваш да минават, пелинът трудно се изправя и с мъка своя дъх възвръща. На любовта такава мъка, ако си спомняш, е присъща - но в любовта е друго нещо, там болният лекува здравите. К. Донков

Видя ли как повлякохме крак- отзиви колкото щеш-май тези стихове са за друг клуб- Поезия- Как те издържат гаджетата? Сигурно по цяла вечер стоите на една гола бира и стихчета- умирам от скука- цинична ли съм- вече си разочарован- край си казваш-свърши тая- няма утре няма вчера- най много сутрин да мечтая какво ще плюскам на вечеря / импровизация по Стефан Цанев /

Е, в клуба не мога да правя всичко, което правя с гаджетата. Не мога и да го опиша - досещаш се защо. Мога с думи, които най-вярно предават чувствата, да съм по-убедителен. А ти, ако искаш да си говориш за чукане и пр. потърси в кой клуб е Иво...

Да съм споменала думата "чукане"- твоята работа прилича на гузен негонен бяга- по добре ми кажи в кой клуб е Иво и да не се казва случайно Недков? Обожавам да говоря с човек който мисли само за "чукане" на тема Поезия.... Смутен и малък тих и малък вървя по тлеещия сняг в очакване пореден залък любов да ми подхвърлиш пак И аз като куче ще го грабна във въздуха за скок готов но може би е свършил хляба на тойта есенна любов..... Н. Йорданов

Дайте нещо лично, стига сте си мерили .... образованието.. И ако залъкът не е последен или ако аз не съм готов с опашката да махам, смешен, жалък дали и залъкът ми ще е сладък от таз подхвърлена (подправена) любов?? Мое

Не и Н.Йорданов! За бога, до тук всичко вървеше толкова добре...,а сега да вземе да цъфне този мижав халтураджия...! Явно евтиния сарказъм ви е поуморил - това е само предположение /без Л.Ч./ А, ето и моята импровизация по темата: Седя си кротко в цъфналата ръж и чудя се - жена ли съм или пък мъж ? Важното обаче е че знам - някой някога ще ме целуне...ТАМ! Как беше?:)))

Та лежах си в цъфналата ръж веднъж и гледах с кръвясал, хайдушки поглед осилите. После се появи мойта Джени и ревна: "Къде беше цяла нощ, негодник новогодишен?!" "Що тъй ма мила?" - изтръгна се отнякъде - от краката, главата или корема, не можах да преценя. "Щот, цяла седмица съм те чакала тук - я виж, чак ръжта цъфна от сълзите ми..." "Че кога съм ти казвал, че шъ съм тук?" - зинах от удивление. "А чи кой да ми й казвал?" - сепна се тя, облещи се от страховито смайване и рече: "Ай, мой миличик, новогодишен... Извинявай, обърках та с някакво - как се казваше? - на йдин Бърнс. Ама да знайш, всичко си беше на книга..." "Книга ли? - ревнах от гробовна ярост. - Я казвай сега, кого си чакала тук цяла седмица?" "Ти пък кво търсиш точно днес и в тая неделя в цъфналата ръж? - озъби ми се тя? "Ами..." - понечих да река и млъкнах. Та те до това водят книгите. Човек никога не разбира кой, защо, къде и кого чака, кое цъфти и кое връзва. Дайте малко проза, бе! Че на ангелчета заприличахме.

Че можеш да пишеш е ясно-но печелиш ли пари с това?- като гледам цял ден си на компютъра-а сиренето как ти идва не знам?- да не си някое мамино детенце?-Признавам си че обичам парите- за съжаление не ми стигат въобще. И как да ми стигат като нищо не правя за да ги изкарам?- Тежко, тежко вино дайте, пияна аз дано забравя....Чао за сега- отивам си - оставам с надежда