Мила ми малка вещице AGY, аз позабавих този отговор на твоята птича теория за любовта. Сега предстои на теб, а и на всички, които са ме виждали само в светлината на голям мъж, голям бияч, голям чукач и прочее имагинерни образи, да ме видят в истинска халогенна 300 W светлина. На циник. Боже, какъв циник съм само... Сори за встъплението. И така, Магнус удари с тежък юмрук по масата и постулира, че Любовта е Петица. От тотото. От черното тото 6/49, което Господ разиграва с всички ни. И не му се сърдя за това. Аз го уважавам. Само него май. Той умее да се забавлява. За чужда сметка, естествено. Като всеки добър играч. А за фишовете се плаща. Всеки плаща за фишовете. Всеки човек. А презряната монета са дните. Безценните, безкрайно крайни, безсрамно кратки дни, през които плуваме в този кръгъл планетен аквариум като загубени риби. Така че цената е висока. И горчива. А печалбите са рядкост. Всеки от нас може да спечели. Но май само по веднъж. И тук става въпрос за шанс, не за сигурна печалба. Така че можеш и да не спечелиш. Дори е по-вероятно. Все пак това е черно тото. Ирландска лотария... С други думи, шибана история. Та като спечелиш петица, в първия момент пищиш от кеф. Все едно свиня ражда счупени бутилки. Та то петицата си е голяма печалба. Шестици почти не се падат. Леле, каква печалба. Какви възможности. Колко съм щастлив... Но още докато викаме и късаме дробчета да хвалим Бога, в телесните ни кухини нагло допълзява и се свива на кълбо да изкара следващите няколко зими студената и стерилна пепелянка. Тя е приела формата на въпрос. "Лелеееее... а ако беше шестица... ех...". Но викаш, викаш... И все по-малко се радваш. И си мислиш, че ето, с още 100 000 би осигурил и внуците си, а не САМО (обърни внимание, само) децата си. Понеже щенията ни са превелики, а възможностите и усилията ни- чекиджийски. Пардон. И какво стана? Тази еуфория, която те завладява, когато си влюбен, не прилича ли на еуфорията от петицата от 6/49? В смисъл: не всичко ми е наред, ама поне... ех... И си щастлив, щастлив. И това въобще е период на радост от времето (каквото и да е), събитията (па били те и катастрофални), хората (даже и от ромските малцинства). Период на отнесеност и несменени изгорели бушони. И всичко е в пастелни тонове. И даже оная дискотека, в която три пъти си ял бой и два пъти си изхвърлян, не ти изглежда толкова лоша. И докога трае това? Докато се сетиш, че си получил петица, а не шестица. Докато ревматизмът ти се обади, бедността те притисне, ромите ти замиришат, а по загорелите немити чинии полазят хлебарки. Тогава напъденият разум и сетива се връщат като бумеранг и ти изкарват очите от главата. Също както изгонено дворно куче, което е изяло кокошките, се скита и блудства, за да се върне и да заскимти радостно, драскайки по вратата и поглеждайки с добро останалите кокошки. И проглеждаш: той/тя има лош дъх сутрин, краката миришат, гледа тъпотии по TV, учи за изпити, има кофти родители и пиклив, злобен котарак, не чете, спортува... Добави по избор. И се сдухваш. Уж си казваш, аз обичам... Страшното е, че е истина. Вече обичаш. Допуснал си това да стане. И връщането назад за закупуване на нов фиш и за опитване на късмета за пореден път е болезнено. Сълзливо. Мирише на предозиран метадон или на солна киселина, изпита върху тоалетната чиния. На пиянство и самота. Ето такъв е изхода. Или друго: примиряваш се. И спираш да играеш. Аз не държа да завърша нито по единия, нито по другия начин. Аз не обичам. А ти?

lubovta e ptitsha koito poniakoga katsa na nasheto ramo,no lubov ima ne samo pri horata i mejdu horata.lubov ima i pri ptitsite,makar che tuk lubovta e opredelena kato ptitsa.saglasen sam che lubovta e ptitsha,no stava vapros za mnogo ptitsi tai kato povecheto hora imat katsnala lubov na ramenata si,trudno e ako ne sreshnesh tazi ptitsa,ili ako davash otgovor na bazata na pretarpiano krushenie v lubovta. to togava mojesh da ne narechesh lubovta chje e ptitsha.tvarde romantichno i tova napodobiava v momenta lodka pusnata v rekata.tova znachi po internet che lubovta e ptitsa,no nali varvime kam nei vinagi s cialoto si sarche,emochionalni i svobodni ot predrasadacite si,zagrigeni da ne izplasim ptitshata

Любовта наистина може да бъде и "ПЕТИЦА", но ако сме способни да вкараме наистина и петте си сетива в едно възвишено чувство. А ако е "ПТИЦА" то това според мен сигурно е "Джонатан Ливингстън - Чайката" от Ричард Бах. А вие как мислите???

Петицата за която говориш е тъжната реалност, но има и още нещо.... Спомняш ли си "Матрицата".....Замислял ли си се някога дали Нео беше доволен от това, че "прогледна" и видя реалността такава -каквато е.....? Да! Ти си прогледнал, но доволен ли си от това което виждаш, чувстваш и чуваш?...... А не е ли по добре все пак да изживеем радостта от "петицата" максимално и чак след това да се замисляме: " а струваше ли си?".... И когато дойде момента да се пробудим и разберем, че парите от петицата са свършили чак тогава да започнем да очакваме следващата "петица".......да живеем с мисълта и да се надяваме........ хмммммм Поздарви!

Изключително обични и близки на сърцето ми приятелю гОРО (оро ли е, не е ли оро? Или баш си е оро?). Зная, че си прав. Истината ме хапе. Матрицата е тук. У всички ни. Аз я нямам. И като че съм престанал да съществувам, мама ми стара. Ти също виждаш реалността, но си стигнал до извода, че не ти изнася. И на мен не ми изнася. Обаче, чуй последната новина! Последното откровение. Него никога не си го чувал, макар че може би сам, по дедукция си разбрал, че с мен е така. Как? "Ето как!...", пееше навремето Киро Маричков, преди да се сбърка и да почне да блее по митингите. На мен, златни човече, (понеже Oро значи злато на испански), не ми стиска да живея в илюзия. Съвестта ми ме млати в бъбреците злостно и не ми дава да си затворя очите! И това ако не е парадокс! Поредната ми странност!... Истинската ми болка... Еееееееееееееей, писна ми от тоя живот, бе, ма`аму стара!...))) И... дай пет лева или черпи по кафе!!!

Благодаря за мнението ти! Наистина. Аз не можах да го осмисля и, честно, не ми се удаде да разбера какво искаш да кажеш. Оставам с впечатление, че, както казва Ларс Улрих "You`re totally missing the point..." Аз казвам: "Who cares?!". Важното е, че мислиш. На днешно време и това е ценно. Бъди щастлив/а и... продължавай да мислиш!

Просто нищо възвишено не би могло да има според мен в нещо, в което са впрегнати като домашни воловци и петте сетива, а разумът е заточен в Сибир. Нали именно в един момент сетивата се засищат и заточеникът се завръща тайно, разпространявайки смут и ерес из цялата Монархия на моментното любовно чувство, тровейки емоцията. Сори за песимизма. Вечна любов няма. Точно защото сетивата, като петима дебелаци в ресторант, се наяждат, напиват и отпадат като насмукани до краен предел кърлежи. И остава някакъв сурогат. Навик, с други думи. Ето това съм имал предвид, като съм се изказвал. А каква е тази любов за ограничено време? Това е по-скоро любовчица. Аз ерзаци не обичам. Иначе... изглеждаш оптимист. Желая ти щастие и ти благодаря за мнението. Дерзай, и дано правото, истината и Силата са на твоя страна!

РАЗБИ МЕ ФРЕНД НОГУ СИ ПО УМНИЧЪК ОТКОЛКОТО ТЕ МИСЛЕХ................. РАДВАМ ТИ СЕ ИСКРЕНОООООО

Ти, плъзгащо се възелче на здравата музика, си просто находка и аз се надявам да влизаш още дълго време в този чат и да имам възможност да те виждам още много. Искрено ти се радвам и ми се ще повечко хора да са като теб.

Явно е, че си говорим на един език, но..... това е недостатъчно....Кой от вас е успявал да концентрира в едно и също време, в една и съща дейност и Петте сетива едновременно. Тогава Ти вече не си ти, когото познаваш, нито си тук в света, който познаваш ... ти не си ТИ. Не, не си.