Значи все пак стария ти адрес проработи/?!/. Получих картичката ти и ти отговорих на адреса,от който си ми я изпратил. Исках само да знам дали си получил нещо от мен или нещата пак са се изпарили,някой ги е изтрил или...все едно. Може би, усещаш нотка на подозрителност, касаеща въпроса за пощенските ти кутии. Такава има. И мисля съзнаваш,че е съвсем обяснимо защо е така. Не се сърди, но ми става кофти при мисълта,че някой не играе честно с мен, особено пък ти. Мисля,че на никой всъщност няма да му хареса подобно нещо.

Благодаря ти за картичката и писмото. Всичко си е съвсем на място, като в живота - два разговарящи, обичливи компютъра и съвсем мъъъъъъъъъъъъъъъъъъничко пространство между тях. Предположих, че възрастта ми ще те сепне. Но предположих и че донякъде ще го преглътнеш - в писанията ти проличава доста зрялост, както и липса на суета. Мислех си, че си на възрастта, която посочи - плюс-минус две-три години разбира се. Но нещо ми подсказва, че и ти си се досещала за моята възраст - плюс-минус три-четири години, разбира се. В целия словесен поток, който излях, аз в собствените си очи изглеждам мноооооооооооого по-възрастен, по-мъдър, по-глупав, по-философстващ - а бе, с две думи поотрасналия Мечо Пух. Останалото, както и отговорите на въпросите ти, ще се опитам да ти го напиша в имейла. Освен това е време да се появя и като глас... Пък после ще видим. Целувам те по раменете.

da go duha na sichki zigani na zentralna gara