Е, добре де, естествено, че съм те заплюл. Просто попада човек на нещо или някого в подходящото настроение, в подходящото време, на подходящото място /сайт/, и толкова. После става любопитен, интересно му е, хубаво му е - малко ли е? Нещата са прости. Така че кажи какви ще ги вършим оттук нататък, няма какво да му се чудиш, да бъдеш или да не бъдеш? В подходящата тема и клуб сме.В крайна сметка и аз съм само един средно статистически НОВАГОДИН. Оставям ти един имейл: NOVAGODIN@dir.bg. Защо не ми пишеш коя си, с какво се занимаваш, откъде си и всичко, което желаеш. ЦЕЛУВАМ ТЕ ПО УШИТЕ!

Ето виждаш ли,вече успях да те впрегна. Но и ти успя да ми вгорчиш деня. И ти разбира се, знаеш защо. Защото наистина те харесвам, всъщност дори повече от това. И какво се получава ? Седя пред компютъра хем влюбена, хем бясна /типично женско настроение/, но твърдо решена да ти кажа някои неща, и то не насаме/чрез e-mail/,а както ти харесваш пред всички в мрежата. Защо да не им направим малко шоу? Чувам ,че им било доскучало... Първо, ставам едва ли не основна тема в клуба - светлините на рампата не са това, за което винаги съм мечтала. Второ, не се самоокайвам, глезя, правя на интересна или каквото и да било от сорта. Откровенна съм спрямо себе си и не го крия от никого. И то не защото съм анонимна. Аз съм такава и в живота извън тази мрежа. И,трето /разбира се,най-важното/ - какво постигна с твоето "заплюване" ? Превърна ме в атракция, а можеше просто да ми изпратиш адреса си. Мисля,че досега щяхме да имаме много отговори...а може би и пожари/?!/., Така,че както вече веднъж казах можеш да вземеш адреса ми /ако не знааеш как,попитай някой/ и да ми напишеш как точно искаш да продължи това между нас. Ако все още го искаш разбира се. Аз не искам да се разминем, въпреки че не мога да ти го кажа по-поетично или романтично.Това е по твоята специалност. Е , какво ще правим ? Ти решаваш от тук нататък. Целувките си остават...