Имам приятел от четири години. Обичам го много. Обича ме много.
Той е най-добрият ми приятел, освен че е перфектен любовник, стабилен мъж, има страхотно чувство за хумор, много приятели, преуспяваща професия...
Всичко е чудесно между нас, направо си е "щастие и рози" или по-точно беше съвсем до скоро, когато се случи това.
Той има приятел, който е и негов колега в работата, ще го нарека Боби. Харесах го още от началото, имам предвид като човек, макар, че е много сексапилен, готин и умен пич. Свикнах да слушам за него, те двамата много си пасваха, бяха добри приятели и по цял ден бяха заедно в работата. Понякога излизахме заедно и страхотно се забавлявахме. Усещах странен блясък в очите на Боби, когато срещахме погледите си, но не отдавах огромно значение на това. Пък и не исках. Понякога той се държеше странно или виждах неприкритатъгав очите му, но и за миг не предполагах, че може да изпитва нещо към мен. Беше толкова близък с моя любим...
Истината е, че Боби ме заинтригуваше, но този мой интерес подтисках в себе си. Понякога се улавях как подпитвам за него и ми ставаше тъпо и гузно.
Споделих с най-добрата си приятелка за Боби. Казвах й - не мога да разбера, Евче, как може този прекрасен мъж да си няма приятелка...
А тя ми казваше, че сигурно това е негов избор.
Мисля, че прекалих с разказите си и неусетно привлякох нейното внимание към Боби. Направихме така с моя любим, че да ги запознаем. Искаше ми се тя да бъде с него, намирах го чудесен и толкова я обичах, исках и тя да има моето щастие.
Те постепенно се сближиха и след време "ходеха" сериозно. Сутрин с нея пием кафе и си разказваме разни неща от предишната вечер, споделямеси. Това ни е дългогодишна практика.
Понякога усещах, че нейните влюбени и страстни разкази ме подлудяват, че ме боли от тях, но не исках да...толкова се борех с тези свои чувства, не знаех какво ставаше с мен. Имах всичко, а чувствах ТОВА. Тогава никак не харесвах себе си.
Една вечер излезнахме заедно, четиримата. Отидохме на кръчма. Тогава разбрах, че в мен има нещо подло, нещо ужасно, което не можех да изкореня...Не можех да дефинирам. Задушавах се да гледам как той ягали по косата, как я милва и целува. А ГЛЕДАШЕ МЕН. През цялото време ми говореше с очи. Но тогава мислех, че си въобразявам, че това е мираж, защото просто много го исках...
А до мен беше най-прекрасният мъж, който бях загърбила. Обърках всичко, всичко...
В клуба, където отидохме след това се случи така, че останах с Боби насаме. Бяхме пили много. Аз пих, за да забравя...Отидох на терасата и той дойде...
"Мона, трябва да спреш това. Трябва да му сложиш край." - каза той.
Изобщо не разбирах за какво ми говори. Изплаших се, че може би е усетил колко злобна и гадна съм, каква дистанция започнах да пазя от всички тях, след срещата с тези свои кошмарни мисли и чувства...
"Какво искаш? Махни се..." - едва казах аз.
"Теб искам. Обичам те"
Тогава всичко се завъртя пред очите ми. Мамицата му.
Заслужих си го.
За един миг всичко се проясни пред мен.
Ами Ева, ами Той - моя любим...Това ли исках? Ето, жалка свиньо, нали това искаше...Получи го. И какво ще правиш сега.
Като насън чувах гласът му, който ми говореше, че всичко е било заради мен, че връзката му с моята най-близка приятелка е била, за да бъде максимално близо до мен, че в началото държал на приятелството си с моя приятел, но постепенно започвал да полудява при мисълта, че съм негова...
Боли от това.
Получих го. И вече не го исках.
Това ли е наградата? Трите минути, докато чуваш, че си спечелил, докато я държиш в ръцете си...И повече не те интересува, би могъл да я захвърлиш с леко сърце, защото вече имаш друга цел, друг стремеж...
Нищо не се получи от този цирк. Сега не знам как ще се развият нещата. Положението е в застой...Боби чака какво ще направя, Ева усеща интуитивно, че нещо не е наред, но не иска да повярва...само Той, милият ми любим няма никаква представа.

Аз рядко влизам в клубовете.
Но ще следя отзивите ви. Очаквам да ме ругаете, но повярвайте ми, няма какво да ми кажете повече, от това, което аз самата си казах като упреци.
Объркана съм...повече от всякога.

Човек винаги се опитва да се докосне до онова, което няма. А онова, което има му се струва сякаш дребно и нищожно, обикновено, сиво някак. Човешко е, разбирам те. Но си мисля за това колко трудно са постижими истинските неща.

Благодаря ти за разбирането, Мегън.

А ти сега кого обичаш? Това е съвсем простичък въпрос и ако отговориш на него, мисля че проблемът ти става много по-мъничък

Mislia che sled otgovora na zadadeniat ti vupros nishto niama da se ulesni, zashtoto imam predchuvstvieto che, mai shte e v polza na Bobi i togava zapochvat problemite s vsichki. Mislia ot niakolko chasa kakvo da pisha po temata i ne moga da izmislia. Posle se opitvah da se postavia na neino miasto i se chudih kakvo bih napravila hm ne znam. Biah v podobna situacia no napravih vsichko greshno i si navliakoh samo nepriatnosti zashtoto reshih, che ne moga da buda s tozi s koito sum v momenta, a triabva da buda iskrena kum vsichki i posle meseci nared stradah kato kuche. Samo zashtoto viarvah v liubovta i misleh che si zaslujava da se bori chovek za neia he he togava biah oshte po naivna ot kolkoto sega!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз мисля, че си смела, сложна и интересна и ти се възхищавам. Начинът, по който разказваш за себе си, излъчва храброст, почтеност и емоционална интелигентност, каквито рядко съм виждала...
Трудно ми е да кажа нещо конкретно, защото никога не съм била в подобна ситуация - в момента и аз съм в криза, но от съвсем друг характер...Но, доколкото съм чувала, такива нещо се случват - общо взето, историята ти е хем уникална, хем класическа...Само че, повечето хора нито си правят труда да осмислят и разрешат случката, нито въобще осъзнават, че е станало нещо кой знае какво.
Мисля, че те разбирам...предполагам, че място не можеш да си намериш от чувство за вина - на практика ти дъниш трима души наведнъж...и сигурно се чувстваш като разрушител...Но вероятно случилото се е просто знак, че между теб и приятеля ти и без друго е имало някаква пролука...иначе нямаше да е възможно Боби да се промъкне...И сега е моментът да си дадеш сметка какво става с вас двамата - разбираш ли, случката с Боби е нещо като индикатор, сигнализиращ за някакъв проблем...И не е задължително да става дума за нещо сериозно и драматично - може просто да ти липсват достатъчно силни емоции...Не знам...но сто процента нещо ти е липсвало, иначе нямаше да поддадеш...
Ако можеш да поговориш откровено с всеки, може би възелът би се разплел. Ако не можеш - точно с човека, с когото не можеш, вероятно е проблемът...
Всъщност мисля, че е най-важно да се вгледаш във връзката с приятеля ти...
И недей да поемаш сама цялата отговорност - Боби също има вина, даже повече от теб бих казала...Другите двама също имат дял - просто всеки е реагирал съвсем по човешки...
Вярвам, че нещата са поправими. Но ти трябва смелост...като тази, която прояви до момента....

Това беше първата тема която прочетох днес дори щях да излизам вече но не можах след всичко прочетено...ситуацията наистина е много сложна...и мисля, че всеки би могъл да изпадне в твоето положение, упреците тук просто нямат място...
Всички ние сме хора подвластни на чувствата си...и както всяко живо същество правим грешки.
Мисля, че още в началото когато си подтискала интереса си към Боби е имало предпоставки за евентуални промени ... зародили са се чувства които си се опитала да игнорираш и като капак си го запознала с най-добрата си приятелка за добро или за зло... и мисля, че не е било за добро но нямаш вина за това.
Ти сама разбираш, че не можеш да избягаш от чувствата си и в крайна сметка е станало това което неизбежно е щяло да се случи , алкохола само е премахнал задръжките. Не мисля, че ако бях на твое място бих се чувствала по различно... и нормално, приятелката ти и приятелят ти са в незавидно положение и повярвай ми не знам какво да ти кажа....наранени ще има няма как... и най нараненият ще е любимият ти, боли те защото знаеш, че не го заслужава......но мила, мисля, че трябва да следваш чувствата си.

Истински ужас е. Мисля, че другите казаха достатъчно. Имай предвид, че Боби също се чувства ужасно (спомням си мои преживявания). И четиримата сте жертви, победител и спечелил няма да има. Важното е да вземеш някакво решение. Каквото и да е.

Мога да ти предложа да си доусложниш живота като изневериш на приятеля си и Боби(условно наречен така) с приятелката си - Евчето ли беше?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че кой не обича себе си? Аз съм си на първо място. А това с изневеряването и на двамата е интересно. Запознай се с нови хора. Ама съвсем нови. Купонясвай с тях и може оттам да излезе нещо.

Ако оставиш нещата така, много ще се сдухаш и пак ще се изпокараш със сегашните си близки.