Тихо в мрака се спуска сълза,

Мие стените на мойта душа.

Проклятие дневно със слънчев лъч ме докосва,

А през сърцето ми нощният сън се изнизва.



С неутронен взрив в леглото се вмъква денят

И с хилядолетно страдание посрешам света.

Мелодия древна изплува в мен;

Песен стара заклещва ме в плен.



Построявам стени, за да скрия душата зад тях,

Но малка ръка преминава през тях,

Изтрива сълзите от мойта сълза

И щастие странно разпева крила:

Погълва ме обич на мило дете.

ha-ha na tui mu vikam piian:-))

red.bel poslednite 3 reda sa tai:
Iztriva salzite ot moito lice,
I shtastie stranno razperva krila:
Pogalva me obich na milo dete

мда II