Често ми се е случвало, знаейки колко буквално физическа болка може да носи любовта, да се моля с половин уста никога повече да не се влюбвам. Обаче ме е страх, че така завинаги ще я изгоня от живота си. Какъв притворен мимикричен мазохизъм и липса на вяра!

Въпросът е не да не се влюбваш, а в кого се влюбваш.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля. Влюбвам се в жени, които имат в името си буквата "н", жени, които ме омагьосват и побъркват, но винаги е толкова невъзможно и измъчено!

егоистично - за собствено удоволствие. Ще усетиш драматична промяна в обстановката.

По-добре отрицателна емоция, от липсата на такава.
А влюбването е положителна, а страха отроцателна.
Няма празно.

Не си ли се замислял защо така става?
То не че мисленето помага при влюбванията, но след като влюбванията преминат, човек може да си позволи и да мисли върху тях. Според мен обаче любовта е колкото удоволствие, толкова и болка, така че - ОБИЧАЙ и хич да не ти пука

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите