no comment... / Контакти / Любов

Не очаквах такова отношение към темата. Че какво и е на изневярата?
Да си призная на няколко пъти се каня да захвана и аз подобна тема, но не съм го правила. Ако трябва да съм честна, не мисля, че мога да обсъждам с партньора си негови или мои забежки, но пък нямам нищо против да ми изневерява. Стига да не знам. Не искам да знам, защото това би наранило самочувствието ми, макар да съм наясно, че си е човещинка.
А като се върна назад в развитието си се сещам, че в като малка смятах, че изневярата означава лошият герой (героиня) да спи с някой(-я) друг. И това разбира се беше неопровержима причина ОНЗИ/ОНАЯ повече никога да не бъде погледнат от добрия(-та), онеправдан(-а) герой(-иня).
Следваше период, в който започнах да разделям физическата от духовната изневяра. И първата бе позволена, но не и втората. Минах и през още няколко метаморфози в отношението си към тая дума и в момента, за мен поне "изневярата" е... някакъв акт на предателство. Примерно бих приела за "изневяра" в онзи лошия смисъл, ако човекът до мен съвсем съзнателно ме унижи.
Но ако главата му се завърти от друга жена, ако тялото му пожелае друга... Човек е. А и надявам се, ще разбере, че с мен му е по-добре. Ако ли пък не, значи не съм можела да му дам щастието, от което има нужда.
Какво толкова е изневярата?
Не мислите ли, че е много по-ужасно да гледаш на партньора си като не предмет, който притежаваш и да се чувстваш излъган, от факта, че и този предмет е човек?
И изобщо, защо изневярата в общоприетия смисъл на думата се смята за порок?