Тичаше без да спира, да почива или дори да си поеме дъх нормално. Въпреки, че правеше големи крачки, стъпваше почти безшумно. Само подсъзнанието му се грижеше за това накъде бърза и как, съзнанието му беше заето с припомняне на образи от предишната сутрин. Малки стопкадри от това, което в просъница едва различаваше от подаръците на Морфей. Спомняше си ъгълчетата на устата й, притеснени и едновременно ненапрегнати, виждаше очите й, под извитите гарвановочерни вежди.

Трябваше да стигне по-бързо до нея. Сутринта, когато се събуди и въпреки, че беше заспал на дивана, протегна ръка встрани, за да я потърси, той разбра. Не трябваше да минат години, за да разбере, че това, което иска, но още не е изрекъл, вече се вижда в погледа й. Не му трябваше да къса пактове със себе си, да тъпче принципи, за да бъдат двамата щастливи.

Спря да тича. Седна в едно кафе до нейния блок и се загледа в небето. И той не знаше защо, може би му се струваше, че така е по-романтично. А не му трябваше нищо допълнително, за да се чувства сред поляна от фрезии. Бавно изпуши една цигара, изпи си колата и се поколеба дали да стане. Реши се, стана, но когато стигна пред врата й спря. Не знаеше какво да й каже, стархуваше се, че ако още веднъж повтори всички хубави неща, които й е казал ще ги развали. Както когато пишеш в пясъка и решиш да повториш някоя буква тя става нечетлива...

Звънна на вратата и не пророни дума, само я прегърна и я целуна...

Трудно му беше да концентрира мисъл, а искаше. Искаше да й напише нещо красиво, нещо, което да я стопли и тя да може да вземе, да сгъне и да го носи винаги със себе си. Беше толкова щастлив, че думите и мислите му се прескачаха една през друга, така че не можеха да се подредят в текст. Реши да искара само един отрязък, моментна снимка на безумното щастие, което тя му причини...

...първата ми приказка написана през деня и в състояние на тотално щастие!

Цялата ми нежност на дамата, която ще се познае в горните редове!
На останалите пожелавам да разберат какво е да си щастлив до оставане без думи...

това, което си написал е разкошно и мило.
Радвам се, че още на някой се случват красиви и истински неща.
Задръж ги! Бъди щастлив! :O)

...ти пожелавам само хубави и приятни неща!
Радвам се, че четеш приказките ми :)

хубаво е - както винаги :)

Но най-важното - ИСТИНСКО, както не му се случва често на човек в приказките.

По-истински от тия чувства дето съм описал, здраве му кажи :))
А с комплиментите, недея така че се изчервявам прекалено :))

:)))

След няколко дни, ще пусна нова приказка, надявам се и тя да ти хареса :))

Действай!Че иначе тоя клуб ще се напълни с тъпотии...