-на земята."
Чувала съм тези думи толкова пъти,но никога не съм осъзнавала колко боли при падането.
Влюбих се в двама мъже,едновременно.Исках ги и двамата-е,имах ги и двамата.Само,че непрекъснато живеех с напрежението,че трябва да взема "голямото" решение-избора на един от тях.Започнах да се държа налудничиво в стремежа си да разбера,кого наистина обичам и кой от тях има по-силни чувства към мен. Преценявах,претеглях,пресмятах "за и против",притисках тях,притисках и себе си.
И това,ако не е хроника на една предизвестена раздяла?...
Сега и двамата ми липсват,но някои неща просто се случват и ти осъзнаваш,че вече е късно да направиш каквото и да е.
Не знам защо ви разказвам всичко това-не търся съчувствие или съвети,не очаквам дори коментари.В крайна сметка това си е една най-обикновенна /и скучна/историйка от "страниците" на любовната хроника.
Колко ли от вас вече са я чели...

Такава ситуация не е уникална. Животът е доста сложен и не всичко е като по учебник. Може ли да уточниш темата? Как те възприемат тези двама мъже? Имаш ли възможност да се виждате или сте напълно разделени? Трябва да направиш избора си, но е възможно да запазите приятелството си, дори и да сте разделени с единия от тях.
Имаше такъв филм: "Разделени заедно". Не можах да го гледам обаче.

Здравей "случва се"!
Отговарям набързо и накратко:
Не знам в момента как точно ме възприемат тези двама мъже,но в едно съм сигурна-не и както аз бих искала.Те са многа ценни за мен,тъй като единия от тях ми подари невероятното усещане за абсолютна близост,любов и страст,...а другият е или по-скоро беше един от най-добрите ми приятели преди да прескочим "границата".
Оказах се в отвратителната ситуация позната още като "не знам какво искам" и в крайна сметка с действията си отблъснах и двамата.
Ако пожелая,разбира се имаме възможност да се виждаме,но аз честно казано се страхувам,защото все още изобщо не съм наясно със себе си.
А,на тях им писна от това да не знаят какво да очакват от мен и да не разбират какво всъщност аз очаквам от тях.Така че,за сега сме "разделени заедно"/това ми хареса,а филма и аз не съм го гледала/.
И най-накрая,знам че е може би глупаво,но чакам нещо да се случи.Нещо,което да реши ситуацията,защото аз не мога да го направя.

не можеш ли да минеш обратно границата с "приятеля" и да останеш там станалото станало, но не е непоправимо.
А човек като е влюбен страстно в някого от преливащата си любов понякога прави страшни глупости - като тебе с приятеля си.
Под 25 години ли си?

Моят опит ме навежда на мисълта, че това е от малодушие и от липса на себеуважение. И от доза суетност. Но ситуацията, за която говориш е толкова ежедневна за мен, че вече си мисля какво ли не- дори че не мога да обичам. Не търси избора нарочно, сам ще дойде, дори може и да не разбереш веднага. И си права- нещо ще се случи. Дано е най-приятното за теб.
Обичай! Това е важното.
Всичко добро ти желая.

Не съм под 25г.,но съм близо.И това не ми пречи да творя глупости,въпреки че се старая да балансирам между разума и чувствата...
Права си за това,че като пресечеш една граница нещата трудно биха се върнали такива,каквито са били преди това да се случи.Но не е невъзможно,все още вярвам в това.Но в крайна сметка бъдещето ще покаже...

Не.Не е от малодушие.А,че такива ситуации винаги са съпътствани от известна доза суета -така е.Но,не мислиш ли, че тя ми излиза прекалено скъпо за да е някакъв мотив да се наслаждавам на положението в което се намирам?

Виждам, че си отговорно момиче и твърде почтено за двойнствен живот.
Когато бях студентка най-добрата ми приятелка винаги ходеше с трима едновременно - един за който ще се жени, един за страсти и един да я води по завдения и хич не й пукаше за техните чувства.А аз чезнех по разпадащата ми се четиригодишна връзка с приятелия ми.
Има си хора за всичко, и жени за всичко.
Смятам, че не бива да знаят един за друг, само излишно ще ги нараниш.

Знаеш ли, не става дума до почтеност/тази думичка в последно време звучи все по-абстрактно/.
Просто,когато наистина държиш на някого се опитваш да направиш най-доброто за него и най-важното,стараеш се да не го нараниш.Има го и уважението и лоялността.Затова е толкова трудно.Така съжалявам за цялата каша!
А,че те двамата не трябва да разбират един за друг,това е повече от ясно.Не съм чак такава "кучка"/въпреки,че и аз като всяка жена имам своите лоши моменти/,че да ги унижа по този начин.

kak mi se iska taka i da se beshe
sluchilo i na men
no uvi se sluchi tochno obratnoto
stava vapros za naraniavaneto