|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Самовлюбеност
|
|
Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
Публикувано | 17.02.16 11:31 |
|
Според вас това наистина ли е форма на любов към себе си? Хубаво е да се обичаш, да се приемаш с уважение, да се обгрижваш...и все пак там където е намесено егото, къде е любовта?
Онази, която е смирена и споделяща...
Ако не даваш любов на света, а само на себе си, защо имаш претенцията светът да дава любов на теб и да тропаш с крак, когато светът не ти я поднася на тепсия?
| |
|
Ако не даваш любов на света, а само на себе си, защо имаш претенцията светът да дава любов на теб и да тропаш с крак, когато светът не ти я поднася на тепсия? Това има 2 тълкувания:
а - или е театър с цел нещо си, или
б - човека е толкова елементарен и инфантилен, че надали знае какво е любов. Дори и към себе си.
Quod licet Iovi, non licet bovi
| |
|
Обаче самовлюбеният не си е самодостатъчен.
Самодостатъчният е направил един избор, от който му е добре. Той не е зависим в някаква патологична, истерична степен от това дали е сам или в двойка. Е, хубаво е да е в двойка, но ако не е - здраве да е, все някога ще стане.
Докато самовлюбеният не може сам. Той изисква обожание. Той очаква другите да го отразяват в измислено перфектната му светлина. И ако не си вземе дозата "обожание" -страда. Жалък. И пак не е любов.
| |
|
Ехх този нарцисизъм. На теб не ти ли се е случвало да бъдеш такава? Ако не да знаеш много е гадно поставяш себе си, като център и започва да ти липсва интроспекция за качествата на заобикалящия те свят.
| |
|
Хм, "самовлюбеност" ми звучи повече като "сам" и "влюбен"... но в кого?
| |
|
духът ми се рее из интернет като привидение, аз обичам себе си повече обичам Бог. Именно от там идва любовта ми към собствената ми личност и идентичност, Бог е любов. Който не е познал болката той не е познал любовта, любовта е страдание.
| |
|
В отговор на:
Ехх този нарцисизъм. На теб не ти ли се е случвало да бъдеш такава? Ако не да знаеш много е гадно поставяш себе си, като център и започва да ти липсва интроспекция за качествата на заобикалящия те свят.
не е нарцизъм а е истина! Това което ни се случва е според това което сме. Всеки един човек е една Вселена!
| |
|
Ми не е честно, ако първо не си тренирал върху себе си, да правиш експеримента върху другите.
Обичай само в краен случай, кога не можеш да се спреш.
Мене ме мързи, прозява ми се от любов.
| |
|
Според вас това наистина ли е форма на любов към себе си
ми не е, това е най-сигурният начин за самоунищожение...
мое мнение.. : )
| |
|
Който не може да обича себе си, няма да може да обича и другите. Така мисля аз.
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|