Да ви споделя нещо любимо:

- Не отивай в гората, не отивай! – казаха те.
- Защо? Защо довечера да не отида в гората? – попита тя.
- Там живее един голям вълк, който яде хора. Не отивай.
Предупреждаваме те.
Въпреки това тя отишла и, разбира се, срещнала вълка.
- Нали ти казахме! – възкликнали те.
- Това е моят живот, а не приказка, тъпанари такива, – отвърнала тя. – Трябва да ида в гората, трябва да срещна вълка, иначе животът ми изобщо няма да започне...
А вълкът бил попаднал в капан...
- Помогни ми! Ауууу, ауууу, ауууу! И ще те възнаградя.
- Откъде да знам, че няма да ме изядеш? – нейната работа била да задава въпроси.
- Грешен въпрос – казал вълкът. – Просто ще трябва да ми се
довериш.
- Добре, ще рискувам – ето! – и отворила капана, и превързала
лапата му с билки. А после, понеже била чела много неверни приказки, извикала:
- Хайде, давай, изяж ме и да свършваме с това.
Но не се случило така. Вълкът поставил лапа на ръката й:
- Аз съм вълк от друго време и място - и откъснал мигла от окото си.
- Използвай я и вече ще знаеш кое е добро и кое не толкова –
просто погледни през моите очи, за да виждаш ясно.
За това, че ми позволи да живея, аз ти предлагам да живееш,
както никога досега...

И тя видяла истински добрите, и отишла при тях...
и видяла смелите, и отишла при тях,
познала верните, и отишла при тях,
видяла объркването под гнева, и побързала да го утеши,
видяла обич в очите на плахите, и протегнала ръце към тях,
видяла страдание в срамежливите, и потърсила смеха им,
видяла нужда в човека без думи, и говорила вместо него.
Тя видяла всички неща със своята вълча мигла...

Върви в гората, върви. Ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо няма да започне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дразниш ме.

Блъдьо, ако беше обратното щях лееекинко да се притесня за теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си егоист и не се притесняваш за другите. Не ги искаш за приятели.

А усещаш ли, че това е манипулация...висш пилотаж... : )
Хищника си е хищник Виталка, в каквато и алегория да го вкараш. Когато е сит и играеш по неговите правила, не те напада, но когато е гладен и не му ходиш по свирката - ставаш жертва, напада.
Ти се имаш за вълчица и перфектно го показваш това..."гладна" ли си, посягаш гадно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Желая само най-доброто на другите. Егоист съм, да.
Имам приятелства, които си продължават вече 38 години. Други по-скорошни. И да ти кажа - никой от групата не е товарил другите с притеснения за себе си. Но всеки е готов да откликне на нечий зов. Което някак прави всички отговорни към себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лицемерничиш. Дразниш.

Ами освен да те поканя на чаша горещ шоколад, не знам какво друго да направя.

Или пък може да се опиташ да разбереш какво е посланието, ако излезеш от собствената си позиция и се опиташ да разбереш, че има и множество други гледни точки. Все пак, не забравяй - за да е ефективна комуникацията, са нужни поне три позиционни гледни точки.

Ти се имаш за вълчица и перфектно го показваш това..."гладна" ли си, посягаш гадно...

А това го докажи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откровена съм. В това е същината на дразнението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоест си откровен дразнител.