Обичам любовта / Контакти / Любов

Ами, ако Бог е светлина, ако той е толкова светъл, че когато човек го срещне, допре се до него, той, дали няма да се слее с Него? Човек при Бог излиза на светло викат хората. И тогава човек наистина ли престава да бъде вездесъщ така, както си е свикнал да си бъде докато живее сред себеподобните си?

Но, ако е така за това ли човек вместо да бъде при Бог по-скоро ще търси връзка с друго човешко същество? За да може заедно с него да изживеят себе си, като комбина? И-и-и-и-и това ли е причината хората да не желаят Бог да не искат неговата компания? За това ли хората най-добре изживяват себе си при условие, че са вързани за някой друг някой, като тях самите именно в който постоянно да се оглеждат, за да си галят егото да речем?

Това ли е проблема за който говориш ти? Хората искат любов, бягат от същинската любов на Бог и след това ето, че имаме и някакъв проблем. Как човек да съобрази желанията си да бъде и едно и друго? Само с вяра ли се оправя въпроса? Защото, ако човек иска любовта на Бог, то той изчезва в Него. А, ако иска взаимна обич с друг, той става вездесъщ и персона. И къде всъщност отива вярата тогава? Питам се не е ли възможно любещите се да си раздават роли на ангелчета или дяволчета, за да има мир и разбирателство и в брака и във вярата въобще?

Аз за себе си така съм преценил в любовта аз си избирам роля да бъда Дявол или Ангел. Като с това решавам дилемата между любовта и вярата. Защото вярата според мен се поддържа именно от това, от тези легендарни роли, които единия или другия ще разиграват един спрямо друг.