|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|
Изгубих ти мисловната нишка....... ама в момента не ми се мисли и рови да ти я "хвана"...
| |
|
|
|
човек непрекъснато е пред дилеми, пред избори, пред решения...
Тогава е необходимо смирение.
Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...
| |
|
|
|
Ми няма лошо - ти влагаш едно съдържание в понятието "вътрешен мир", аз друго. И живи здрави, всеки следва Пътя си.
| |
|
|
|
Много сложно стана...
| |
|
|
|
... С това съм съгласна, всеки следва своя Път...
Редактирано от Лили М на 20.09.13 22:48.
| |
|
|
|
Неква много сложна е напоследък кака ти рошава.
И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...
| |
|
|
|
Нима? ...............
Само да допълня, че тя по принцип си е сложна....Редактирано от Лили М на 20.09.13 22:24.
| |
|
|
|
много добре. :)
Мисля че моето мнение се припокрива с твоето.
Няма нужда от смирение или примирение ако в дадена ситуация имаш възможност да промениш или направиш нещо така че твоето действие да повлияе на резултата. Когато обаче установиш че няма какво да се направи, човек или се смирява или примирява.
Смирението и примирението са свързани със способността на даден човек да приеме действителността или това което е или се случва без да се съпротивлява.
Смирението е когато доброволно/осъзнато приемаш онова което се случва или не се случва в живота (и ти нямаш контрол над случващото се).
Примирението е когато насила трябва да приемеш онова което се случва в живота.
Тоест разликата е много малка и много съществена - едното е доброволно другото насила. И не е чак толкова духовно. По-скоро е полезно, защото имайки смирение, запазваш спокойствие и живота тече по-леко и приятно.
| |
|
|
|
Имитирайки другите
Не успях себе си да открия.
Навътре вгледах и разбрах
Че единствено аз
знам своето име.
Когато отново излязох навън,
Намерих Моето истинско аз.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
[
