....филм - Великия Гетсби... винаги съм имал колебания за Леонардо въпреки многохо хубави филми, в които участва, но този определено наклони везните 100% в негова полза... няма да изпадам в подробности, но силно ме заинтригуваха два въпроса...

Дори и да обичаш някого, струва ли си да го чакаш с години, имайки предвид, че може да не се стигне до щастливия край никога... а ако се стигне, как би преживял всичкото това изгубено време, дали ще има спокойствие заради най-накрая споделената любов или въпреки това ще има някакво непримирение дълбоко в душата...

И другото което ме заинтригува... ако истинската любов на даден мъж му сподели, че тя не го обича, а обича друг, той ще продължи ли да се бори за нея и ако се пребори по някакъв начин, как ще успее да бъде с нея после....

Когато човек обича е нормално да иска да му отвърнат със същото и да иска обекта на любовта за себе си. Но това е по-скоро егоистично чувство, отколкото проява на любов, защото би трябвало да искаш другия да е добре и да се чувства щастлив, макар да е с друг/а, което съвсем не означава, че не трябва да полагаш усилия да я/го спечелиш. А ако в крайна сметка, след доста време, се стигне до споделяне на любовта, не би трябвало да изпитва неудовлетворение, а спокойствие и удовлетворение.

филма свърши с много тъжен край

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По какъв начин разбираш тази "борба"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

конкретно във филма мацката заяви на мъжа си че не го обича и че иска Гетсби... естествено той беше съкрушен, но продължи да си я иска... много е фрапиращо любимия човек да ти каже че НИКОГА не те е обичал и затова се възхитих на другия, макар и да е лошия герой в историята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от moreol на 02.09.13 23:56.

А "Добро утро"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи от търпението. Да знаеш какво искаш дотолкова, че да устоиш на препятствията и времето и да не се предадеш до момента, в който го получиш.

При любовта е малко по-различно - битува схващането, че човек не се бори за нея, тя се дава. Или се случва, или не.

Но има и друго - слабият, който не знае какво иска - губи и това, което има. А този, който знае и вярва, и се бори.... понякога само понякога, но - променя света.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

А кой реши, че любовта е да не искаш любимия за себе си?
Не може ли желанието да имаш любимия само за себе си да върви заедно с това той да бъде щастлив?
А ако тези две неща се разминават, значи просто няма любов.
Разбира се, прекалената вманиаченост и ревност вече опират до болезнено чувство, което вреди и на двете особи.
Да пуснеш някого да бъде с когото той иска не е признак на любов, а на уважение. Да го задържиш въпреки волята му е егоизъм. Но това не означава, че желанието да имаш някого завинаги е егоизъм. Зависи в каква ситуация в какъв аспект се проявява това желание.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Не да не искаш другия да е с теб, а да имаш силите да приемеш неговият личен избор. Другият не е кукла, не е собственост, не е длъжен да откликва на желанията и нуждите ти ако това не са и негови желания и нужди.
Уважението е част от обичта и то задължителна част от нея ... а обичта е задължителна част от любовта, защото ако липсва, то означава че имаш една болна любов изградена само от страсти. А страстите, без обич, са егоизъм, болест дори, защото предизвикват желания, чието неудовлетворение води до гняв, от там и до омраза, от там и до всички тези простотии които правят "изоставените".
Ако някой не може да приеме отказ от обекта на любовта си, то значи че той е просто обект на желанията му, средство за удовлетворяванията му, а не обект на обичта му. Т.е. не му пука за другия като личност, като индивидуалност и т.н., а само като носител на удоволствия, независимо дали сексуални, душевни и т.н..

Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта е нещо, което се гради когато си заедно с един човек, обиквайки всяка негова промяна /защото хората сме постоянно променящи се същества/ ... тогава има истинска любов ... когато приемаш и обикваш всяко ново Аз което човека до теб проявява.
Когато се разделите, когато мине време през което не сте заедно ... ти губиш поглед върху новото в този човек. Нови навици, нови начини на мислене, нови спомени, нови приятели ... ти вече не можеш да кажеш, че обичаш този човек ... ти обичаш онзи човек с който си бил, до момента в който си се разделил с него.
Изобщо не е ясно, ако се пребори, дали би харесал това което ще види ... защото когато сме с някого, се променяме така, че поне една страна от нас да пасва на една страна от него и най-малкото мирогледите ни за настояще и бъдеще в личен план са еднакви ... ако се пребори за нея, той ще има един напълно нов човек с който ще го свързва само минали неща, а настоящето и бъдещето ще е един голям компромис.

Такива хора, които ни засядат в мислите и сърцата, можем само да обичаме като приятели и да ги оставим, да вървят по своя път, а ние да вървим по своя. Така е най-добре за всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите