|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Аз отдавна не съм в състояние да изпитвам никаква болка, но за сметка на това изпитвам задоволство да тъпча и унижавам български жени в интернет и в реала.
| |
|
И какво по-точно удоволствие намираш в това да тъпчеш някой? Лично аз не мога да си представя това, съзнателно да причинявам болка....а още по-малко да ми носи удоволствие...
Файле, твърде кратък е живота за да го почерняме с негативни емоции, а още повече да се задръстваме с тях...Зарежи какво е било, гледай какво е сега...и си създавай само красиви спомени...
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Лили М]
|
|
Автор |
ellynora (старо куче) |
Публикувано | 11.08.13 07:29 |
|
А дано, ама надали.
| |
|
Поне така смятам. Когато те връхлетят негативните случки и емоции, просто стискаш зъби и си казваш "и това ще мине"...и чакаш, така поне можеш да се съхраниш психически... макар, че няма как да си спестиш болката и просто явно трябва да свикнеш с нея...
а когато дойде нещо хубаво и красиво просто искаш да го изживееш.....
Лошо е обаче когато тези две неща съвпаднат...и да се чудиш да летиш ли или да се опитваш да се изправяш......
Та за това ти казах, че човек може да преживее всичко, защото реално е така...хората са го казали "това, което не те убива, те прави по-силен" или другият вариант е "трудното е докато полудееш, после е лесно"...
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Лили М]
|
|
Автор |
Mpъни (:)) |
Публикувано | 11.08.13 21:58 |
|
Любовта е хормонално заболяване.
Почти винаги става хронично.
Опиянява като наркотик и много трудно се прекъсва зависимостта.
Последствията от тази болест са обикновено израждащи се и отделящи се след 9 месеца от тялото. Спрямо психиката последствията остават до гроб.
Рецидивира в силна форма и има добър резултат в кратки случаи, когато болните са заразени едновременно с един и същи щам и остават да живеят с болестта без тя да им пречи. Има случаи, когато болната двойка дори изпитва удовлетворение от болестта и симптомите.
Всичко зависи от организмите.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Mpъни]
|
|
Автор |
Лили М (непозната) |
Публикувано | 11.08.13 22:09 |
|
Ехеее, колко научно си го докарала...
Не, любовта е нещо простичко и красиво, но в повечето пъти е усложнявана от допълнителни ненужни и излишни мисли и приказки...
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Лили М]
|
|
Автор |
Mpъни (:)) |
Публикувано | 11.08.13 22:50 |
|
Ехеее, колко научно си го докарала...
Нали?! И аз като се прочетох, чак си се зарадвах.
Иначе любовта е дотолкова хубава, доколкото предизвиква илюзорни халюцинации за розови облачета. Кофтито е, когато тези облачета се разсеят и болестта отслабне като симптоматика. Тогава настъпва пълна агония и адска душевна болка, предизвикана в повечето случаи от реалността; от липсата на болестния агент. Това е силно травмиращо за пациента и много болезнено, особено в случаите, когато организма е вече наркотично зависим от щама на любовта. Затова лечението от тази болест трябва да е много рано след заразяването или пациента да не спира наркотичната си зависимост и да получава любов до гроб. Изпусне ли се момента болката е неминуема. Който обаче се излекува в един или друг момент вероятността да се зарази отново е по-малка, отколкото ако въобще не е боледувал.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Mpъни]
|
|
Автор |
Лили М (непозната) |
Публикувано | 11.08.13 23:27 |
|
Абсолютно, то си е за радост..всичко включи..бацили, зарази, наркотици.....направо си е за научна статия това.........
Знаеш ли Мрън, замисли се и ще видиш, че цял живот човек е обичан и обича...а пък и в повечето пъти е взаимно...Човек се ражда от любов и умира с любов, защото винаги има някой който да обича...
Т.е. цял живот човек си ходи болен.......това по твоите критерии....
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Лили М]
|
|
Автор |
Mpъни (:)) |
Публикувано | 11.08.13 23:31 |
|
Да бе, генетично предразположение предавано по полов път.
Болест е.
Ето сега аз съм болна на духовно ниво към един котарак. Ама аз го обичам, той ме обича, един без друг не можем.
То и това е вид любов, но не в сексуалния й и интимен аспект де. Само на духовно равнище. И пак е болест.
Така че в този ред на мойте мисли в момента и аз съм болна, от котешкия щам обаче.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
| |
Тема
|
Re: Кой ще каже...
[re: Лили М]
|
|
Автор |
Mpъни (:)) |
Публикувано | 11.08.13 23:48 |
|
Ти пусна ли онова, че ми е зор да се изкажа по въпроса.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|