В теорията за привличащите се противоположности. Винаги съм търсила човек, който прилича на мен. До степен, в която можем да се погледнем игриво в очите и да си кажем само с тях "разбирам те".
С мъжете до мен винаги съм била на първо място приятелка. Винаги са ми били странни жени, които смаляват партньора си до другарче за секс или съквартирант. Или - оптимистично - до "обичам го, ама той е сякаш от друга планета".

Обичам дългите разговори, обичам да познавам душата му и да знам всичките смешни истории от детството. Обичам да прегръщам любимия и да слушам за пътя му и отвреме навреме - да си мисля колко смислен в крайна сметка се е оказал и моя, ако ме е довел пред него.

Да улавяте всичките си пориви. А душите ви да са у дома една с друга.

Вчера вечерта мислих точно по този въпрос дали противоположностите се привличат или не. Мисля, че физически се привличат, но социално не се привличат...

И физически - не, или поне не трайно.

Става въпрос за принципното физическо привличане между половете!То винаги съществува!

Става въпрос за интелектуални и културни разлики!Те винаги са съществували!

Така се стига до ситуация в която има чисто физическо привличане между половете и интелектуална и културна несъвместимост. Особено силно тя лъсва след осъществяване на полов акт.

Въпросът е - осъществяваш ли половия акт. И забележи - аз не говоря за интелектуални и културни разлики. Даже изобщо не....

Придавайки си вид какъвто жената отсреща ще хареса осъществявам половият акт. Но впоследствие след насищане на връзката със секс и изчерпването й си показвам рогата и разликите в характерите лъсват. Номера е това да не стане преди ебането защото ще се размина с него.

Което обяснява успехът ви.

Противоположностите се привличат, но не се обичат. Това мога да кажа аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова си права, Мръни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-много ти помагат хора, които са различни от теб. Това как да не е любов?