|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 убедете ме бе, хора
|
|
| Автор |
jumbles () |
| Публикувано | 14.04.12 08:19 |
|
|
убедете ме, че ревността е нещо естествено в една връзка
а липсата и е израз на безразличие
обяснете ми съвместимостта любов-ревност
моля
Боже, пак ли нещо съм сбъркана ...
______
| |
|
|
|
Хм, ревността е израз на лошо самочувствие, и разни други кофти неща, но не и проява на любов.
Скромността...
| |
|
|
|
Не е. Аз знам така - ревността е желанието другият да има по- малко, и не е естествено чувство. Тя всъщност е дълго потисканата завист в някой, която пък е желанието да имаш повече и си е съвсем естествено чувство. Или ти си си наред, или и двете сме сбъркани.
| |
|
|
|
Любовта е нещо отделно, ревността също. Съвместими са, защото дори да искаш най-доброто за човека до теб - вкл. да е свободен, ако иска друг да бъде с него, етц.... щом го обичаш някак си ти се иска да иска само теб. Да бъде с.... теб. Дали си признаваме или не - ревнуваме. Просто някои се оливат и го стоварват върху другия с изисквания, скандали, бой.... Други мрънкат. Но тази нотка на ревност..... хм...... да отсъства напълно?! Безстрастният човек не може да обича друг освен Бог. А аз не мога да обичам човек без страсти. Та... съвместяват се, що да не?!
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
Ревността е естествено продължение на порива да не губиш човека, когото приемаш като свое скъпоценно откритие. Ревността е част от страстта. Но любовта е тази, която я регулира и която не би трябвало да ни позволява да ограничаваме човека, когото обичаме заради собственото си его или заради съзнанието за собствените си несъвършенства, тъй като, когато сме влюбени, издигаме другия на пиедестал, а гледаме своите недостатъци като през увеличително стъкло... Обичта предполага доверие и знание, че опитите за контрол и ревността задушават любовта. Истинската любове даване, а не отнемане- тя дава и е свобода. Пък и всеки човек трябва да си я има априори.
П.П. В интерес на истината, имам дълбоко- сексистки предубеждения относно ревността: понасям я при мъжете (свързвам я с естествената за мен мъжка доминация), докато при жените тя ми се струва много досадна, ако не бъде подложена на самоконтрол.
Редактирано от PipilotaV. на 14.04.12 12:00.
| |
|
|
|
Всъщност, ревността е основно страх. А истинската обич започва там, където свършва страхът. Според мен. Но ми трябваше някакво време, за да го разбера и усетя.
| |
|
|
|
В мъжете определено ме отблъсква. Един единствен път реших да опитам да успокоявам страхове и няма такава загуба на време и усилия. Иначе и на мен ми трябваше време да разбера, че никой не ограничава мен, всеки ограничава сам себе си. Което е толкова жалко...
| |
|
|
|
Да, ревността може да има силно- отблъскващи измерения, ако се развие до някаква форма на натрапчива невроза и ако е израз на непреодолими комплекси, с които, каквото и да правиш, трудно можеш да се справиш. Преживявала съм нещо подобно с човек, на когото не бях давала и грам поводи за ревност, защото когато съм с някого, просто съм изцяло и само с него- даже не поглеждам встрани в буквалния смисъл. Ала нищо не можа да го убеди, понеже и връзката ни понякога беше от разстояние, че не ме интересуват други възможни варианти. Всъщност, в моменти на просветление го осъзнаваше прекрасно и съжаляваше за поведението си до следващия рецидив на безконтролна, непредвидима и напълно неоснователна ревност...
| |
|
|
|
Имам ужасяващи спомени по темата. Кажи речи само пистолет не са ми опирали в главата, макар че съзнавам късмета си да е нямало в момента наоколо Аз поощрявам, поощрявам всеки трепет за търсене, който търси мен ме намира винаги, другото не ме вълнува.
п.п. просто съм свободолюбива, ходи обяснявай... абеее, заеби
Редактирано от Tranquille на 14.04.12 14:09.
| |
|
|
|
Но ние се отплеснахме в другата крайност. Някой търси вниманието ти Джъмби:)))) Освежете се малко:))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
[