Любовта, любовта, къде ли не я търсим, къде ли не си внушаваме, че я има.

Днес си правих уборка на едни стари документи. Като че зарових дълбоко ръце в предишен странен мой живот. Който съм имала, заедно с всичките илюзии за имане на любов, тогавашни радости, тогавашни уверености и тогавашни заблуди. Писала съм и разкази ... 'най-любимите ми хора''. И съм вярвала тогава, че наистина най-любимите ми хора са точно определени.

А то всъщност времето е като сито. Пресити тези 'любими' хора и сега общувам с част от хората, за които писах тогава, подкрепяме се, израстнахме заедно в някакви трудни и немечтани времена - все някак оцеляхме. А другите - изгубените 'любими' хора - къде са те сега.

Чета и се усмихвам. Бащата на детето ми - толкова го обичах, бях готова на всичко за него, и правех много повече, отколкото той можеше да разбере. Тръгна си, когато се появи сина му. Тръгна си от страх, че промяната в живота му ще е твърде голяма. Болката бе толкова силна, че още тогава изгорих всички мостове назад за него. И все повече съм спокойна, че съм направила правилната крачка тогава. Един човек, който те обича не би те оставил сама, още повече - сама с неговото дете. Може наистина да съм имала много недостатъци в характера си, но каквато и да съм била, детето не е имало недостатъци - искало е обич и подкрепа да израстне. А да дадеш обич и подкрепа на едно малко невинно създание е било непосилно и много мъчително за него тогава - и е избягал.

Сега, от време на време разписвам документи, с които отива на тази или онази работа - знам, че няма да остане без хляб. Лута се тук таме, защото тогава не си промени живота, а сега просто претендира, че може да води същия живот оттогава.

И сърцето ми е спокойно - с друга любов, много по-различна, много по-спокойна и не толкова натоварваща .... но се уморих от тези любови. От тези криещи се крехки мъже, които дори като ги запиташ нещо бягат от директния отговор. Знам, че искат секс, знам, че искат спокойствие. Както казва майка ми 'Да те поискат". Всъщност тя има предвид да ме поискат да живеят с мен. Но щом обич нямат в сърцето си, знание как да си човечен, или поне как да приемеш човека до теб, за какво ти е да бъдеш 'искана' от такива хора. Да те поискат а после да не те искат. И тази част от живота ти да потъне като мръсна пяна в канал, и да не си спомняш повече за нея.

Не е въпроса в искането - а в моженето да обичаш. А когато в 'обичането' настъпи страх - това можене ли е?

Всъщност - омръзвало ли ви е някога говоренето за любовта, без самата нея да я има?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... за любовта не трябва да се говори. Най-глупавото нещо - да обясняваш на някого защо го обичаш или да питаш дали те обича.
Обаче, аз не вярвам в любовта. Това ме прави непостоянна. Някак си - твърде досадно е да търсим навсякъде смисъл, любов, ама любов, каквато нас устройва. Човек започва - без да иска- да мери на везните :Аз дадох.... - той/ тя даде..
За любов не се говори, тя се подарява в отношенията.

Няма как да се умориш от Любовта ако тя е в теб. А тя е.
Истината е, че човек се учи да обича всеки миг от живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знам, че не трябва да се говори - тя или се случва, или - не. Странното ми е, че тогава, преди време, определено не съм знаела какво е любов. И съм се мъчила с неща, които са ме наранявали. Не меря нищо, просто знам, че истинското чувство е това, в което се чувстваш спокойна, а и човека до теб - и той е спокоен.

А преди все едни тръшканици бяха, едни драми, едни щуротии. От това се уморих аз - и сега забелязвам някакви мъжки стремления, чрез тръшканици да ми докажат, че ме харесват ..... а това и е досадно ... и неистинско ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

учи се, да, интересното е обаче, ако познанието дойде твърде късно. Така как да кажеш на сина си, че баща му е бил един страхливец, а не човек, който толкова много си обичала, че си била готова на всичко за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще му кажеш колко много си го обичала и истината защо не е с вас. Естествено, по - подходящ начин и когато е готов да разбере.
Познанието винаги идва навреме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

баба му вече му пояснила, че е без баща, защото майка му била курва, защото не е молила баща му на всяка цена да бъде до нея и затова баща му нормално се е отказал и от двамата, защото нормалните мъже според баба му трябвало да бъдат молени, а не сами да се сетят да бъдат до децата си.

Страшничко е като реакция, и малкия не разбира значението на много от думите, които е използвала баба му .... все едно - никога няма да разбере, че всъщност майка му е обичала много баща му, твърде много , за да помисли как ще бъде наричана по-късно заради постъпката ти просто да приеме, че баща му не иска, няма сили да е с тях!

Всъщност ето защо любовта от един момент нататък ми стана като тежест - да, можеш да обичаш, можеш да си способен всичко да дадеш за любимия, но .... когато другите са на друго мнение оставаш просто човек, обсипан с неприлични определения и човек, който другите мислят, че е уязвим. Т.е любовта си остава само за нас - като хубав спомен, но не и нещо, което може да донесе кой знай колко хубави неща после .... как да не ти дотегне и омръзне от един момент нататък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Майка ти е постъпила ужасно и ми е трудно да я разбера.
Но повярвай ми, колкото лишено от смисъл и клиширано да звучи, докато не намериш сили в себе си да простиш на нея, на бащата на детето ти и най - вече на себе си, ще се въртиш в омагьосан кръг.
А знаеш ли, че уязвими могат да си позволят да бъдат хора, които умеят да обичат? За другите е невъзможно.
А чувала си за жените, които са били толкова магия, че онези на едно мнение са ги заключвали в колиба на края на селото?
Важно е как ти се възприемаш, а не мнението на масата.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

...не виждам нищо общо между любовта и всичко, което идва в отношенията между човеците, когато - после - не е ясно вече на какво са базирани тези отношения, но е очевидно, че не е на любов.

А и децата не са задължително причина или следствие от любов.
Те са нещо различно и си имат свое място по Пътя.

Глупаво е да се ровиш в разочарованието и тъгата си.

а бабите са вредни !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на баща му простих. Преди време се усетих, че съм простила, защото разбрах, че този човек нито ме напряга вече, нито срещите с него ме стягат 'под лъжичката'. Разбрах, че съм му простила в един момент на улицата, когато го срещнах случайно сутринта, той беше притеснен, а аз му се усмихнах, Питах го как е, какво прави .... такива неща и го разглеждах. Тогава разбрах, че съм му простила. А за да бъда още по-убедителна за себе си - в един момент, когато от мен зависеше да му се осигури допълнително занимание (т.е. допълнителни пари) просто направих така, че на него да се падне избора. Даа ... простих му и той излезе от живота ми. С някакъв гузен поглед и с неумението да намери обща тема. Само ми споена, че съм била интересна жена, и никога всъщност не ме е познавал .... но няма нужда от опознаване .... никога не се сеща в разговорите ни да попита за детето си. Това ме кара да не искам да го опознавам ....

Като го сравня с друг човек, с човек, който всеки път като говорим на 2ро изречение пита малкия как е, праща му малки подаръци като шоколади и бисквити, говори с него по телефона ..... това нещо баща му не го прави, така че просто съм му простила на този човек и се радвам, че явно няма грам чувство и усещане за сина си, така че сина му ще си остане наистина без баща .... може даже да се каже, че е мъртъв баща му .... сигурна съм , че така ще му е по-спокойно на нашия 'баща' ....

Но бабата - тя наскоро стана борец за бабешки права и сега ни тресе пост-пубертет и доказване на егото .... с цената на всичко ... не знам кога ще и простя - сигурна съм просто , че имам сили и за това ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите