|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Виртуална любов
|
|
| Автор |
estma (минаващ) |
| Публикувано | 19.01.11 21:31 |
|
|
Мислите ли, че може да съществува подобно чувство? Какво ни носи виртуалното общуване? До каква степен задоволява някои липси от реалния ни живот? Възможно ли е човек до такава степен да се отнесе във виртуала, че да забрави реала? И къде е границата между тях?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуална любов
[re: estma]
|
|
| Автор |
blood2 () |
| Публикувано | 20.01.11 11:17 |
|
|
Любовта не съществува.
| |
|
|
|
съществува /ама за малко/
виртуалната - любов чиста
донякъде платонична
може да е по-силна от реалната
що пък не?
| |
|
|
|
Това предложение ли е?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуална любов
[re: estma]
|
|
| Автор |
borecom (не целтЪ) |
| Публикувано | 22.01.11 21:14 |
|
|
Общуване да но .. любов ?!?
Личното ми /необвързващо/ мнение е, че нета е една модерна седянка, където хора срещат хора. Подчертавам .. срещат.
.. пътя към нея е всичко.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуална любов
[re: borecom]
|
|
| Автор |
estma (минаващ) |
| Публикувано | 22.01.11 22:00 |
|
|
Ами на времето точно на седянките са ставали заварките.... от седянката (общуването) се започва... Друг е въпроса до къде ще се стигне - " в началото беше словото..."
| |
|
|
|
Може би, защото е в пряка връзка с нашата фантазия. Лесно е да обичаш някого от разстояние, трудно е - когато живееш с него...
| |
|
|
|
Виртуалното общуване може да се развие в какво ли не, включително и във влюбване- виж, за да прерасне в любов, виртуалът някак трябва да премине на "дневна светлина".
Иначе, убедена съм в способността на виртуалното общуване да създава образи, както и съм убедена, че човек си личи и по препинателните знаци, дето се казва. Убедена съм в потенциала на виртуалното да бъде провокиращ фантазията фактор, както и в това да създава взривоопасни смеси от нереалистични очаквания. Поради което си мисля, че виртуалното влюбване, силен взаимен интерес, напиращи във виртуалното феромони или каквото и да било там, трябва да излезе на светло в някакви нормални срокове, за да не се чувства човек излъган в представите си.
Но по принцип мога да допусна и възможност едно виртуално общуване да е в такъв стадий, че на един етап да ти е почти безразлично как изглежда човека насреща- дотолкова да си обикнал есенцията му. Но това "почти" може и да се окаже непреодолима пречка...
Във виртуалната любов като платонично проявление някак не вярвам. Любовта за мен има други параметри.
| |
|
|
|
..... любовта си е чисто душевно преживяване и не му трябва материя, за да се изпълни. Ние имаме нужда от секс, контакти - физическо общуване, защото - чисто обективно - живеем в материята си, а тялото иска да се размножава, яде, изпитва удоволствия, допир, бла...бла... и сме прагматични - да се оцелява, и сме егоисти /даже и в добрият смисъл/. Ми що пък да не си живее човек с виртуалната любов и да е силен в щастието, което тя може да даде? Зависи
| |
|
|
|
Защото любовта не е само епистоларно вдъхновение, душевно съприкосновение и платоничност. Ако това е нейния "ин", примерно, липсва онзи "ян", който да я направи пълнокръвна. А и физическото е продължение на общуването с други средства.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
