|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 честно казано,
[re: estma]
|
|
| Автор |
parvaty (необичайна) |
| Публикувано | 26.01.11 23:32 |
|
|
когато за първи път мернах темата ти, си помислих, че подобно нещо не е възможно... но, наскоро се запознах с мъж, който поддържа виртуална любов вече две години с жена от друг град - никога не са разменяли снимки или други координати - общуват в един сайт... и е влюбен до уши! Та, възможно е, въпрос на дозите егоизъм - искаш ли този човек само за себе си, искаш ли да се наслаждаваш на емоцията, която ти носи, без да го консумираш, можеш ли да си позволиш лукса да го мечтаеш, без да го имаш... Всеки преценя за него си... аз лично съм консуматор на емоции! не умея да обичам от дистанция, не се задоволявам само с думи! ... Не, че не ми останаха синини по ръцете, но си позволявам да се пресягам към желания обект!
| |
|
|
|
Две години? Аз ще се побъркам да не видя възлюбления две години.
| |
|
|
|
Наскоро си се запознала с него и той вече ти е споделил такова нещо?
...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso
| |
|
|
|
Ко толкоз признал ?!?
.. през ден мога си признавам че в мислите си връткам и яздя Шер /може и тя мен/ .. на сцена .. докат баба Тина мастурбира танцувайки /може и обратното/ край нас .. на фона на таз песна .. и танцувайки минава и ми поплясква топките .. и как на финала двете ме изнасят изтощен и утолен. Последното ми бе най-трудно да призная.
После хич и не искам да ги виждам. Макар .. ето, много да ги обичам виртуално.
Най лесно е тва да си признаваме. Искате ли още таквиз 'признания' ? Имам ги хилядии .. ма хора и души /а и кожа/ няма в тях. Няма ..
Редактирано от borecom на 27.01.11 10:29.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуална любов
[re: estma]
|
|
| Автор |
Villy. (Dzver) |
| Публикувано | 27.01.11 14:28 |
|
|
И такаааа
Това го е имало, има го и ще го има винаги. Разбира се, проявява се в различни ситуации според епохата, нравите и т.н. ...
Да видим сега този феномен ... чувстваш се сигурен, неуязвим, отворен без притеснения, споделяш без да бъдеш съден, не си обвързан по задължение, а по собствено желание, няма битовизми, няма компромиси, които подпалват въпросите, "Дали не се прецаках? Дали не дадох повече отколкото получих?", можеш да контролираш, да развиваш по свой образ и подобие ..... Допускаш другият в себе си, развеждаш го и си сигурен, че той няма да счупи, помести и т.н. нищо, а само ще гледа и ще се възхищава. Ти си господар, ти твориш за другия без да те интересува какво той иска, а кое те прави щастлив и наричаш всичко това Любов, защото се чувстваш Бог.
Виртуалната любов е върха на егоцентризма и себелюбието, дами и господа.
Преди да има интеренет, тази любов се е проявявала към свещеници и психотерапевти. Обичаш другият, защото той не иска абсолютно нищо от теб и е на разположение винаги когато ти трябва да се почувстваш значим за някого, такъв какъвто си. Не съди, не изисква, не .... познато ли ви е? Библията?
След всичко нахвърляно, може би ще схванете тънкият намек, че виртуалната любов е егоцентрична, защото в нея се чувстваме обичани, а не защото обичаме. Т.е. тя е половинчата, не защото го няма физическото, а защото е еднопосочна.
| |
|
|
|
Само лек коментар върху написаното. Точно това, да не искат нищо от теб, много ми тежи. Напротив: искам да искат. Ако не искат, значи не искат и да дадат или си слагат лимит. Ако съм влюбена в някого, искам да ме ангажира със себе си и да иска от мен. Иначе надали имаме взаимност.
И въпроси от сорта на "Дали не се прецаках? Дали не дадох повече, отколкото получих", много бакалски ми звучат. Как се измерва това? Какъв е точният критерий и има ли такъв? На един етап разбираш, че най- голямото удоволствие е да бъдеш предразположен да даваш, да се отдаваш, че иначе не е любов. Пък особено виртуална, каквото и да значи това.
А че любовта не можеш да я заключиш във виртуалното, факт. Там тя остава наистина вербален пинг- понг, в който даже и да има докосване на различни нива, без другото, реалното докосване, даже нямам предвид само физическото, остава като незрял девичи опит или нарцистично самозадоволяване на самотници, които или се страхуват от обвързване и истинско сближаване, или имат други причини да провокират фантазията си, без да обличат виртуалните образи в плът и кръв.
| |
|
Тема
|
 Няколко въпросчета
[re: estma]
|
|
| Автор |
Villy. (Dzver) |
| Публикувано | 27.01.11 14:49 |
|
|
Пред колко хора в реала се откривате напълно и безрезервно, без задръжки, без страх, без пресметливост? Пред колко хора в реала, сте Себе си в истинският смисъл на думата, без да ви интересуват оценките и критиките? С колко хора в реала общувате дългосрочно, без това общуване да ви носи някакви реални/материални дивиденти /които можете да покажете и докажете, че сте получили/?
| |
|
|
|
За какво ми е да искам нещо, след като съм с човекът, който е това, което искам? Да искам нещо от него е като да му кажа, че не е това което ми е нужно. И обратното.
Тези въпроси ги има, когато има желание за даване и взимане.
Как можеш да заключиш нещо, което не съществува, в нещо, което не съществува?
Какво е Любовта? Това което е в него? Това което е в нея? Това което е между тях?
| |
|
|
|
Да искат от мен, нито е нещо "декларативно", нито нещо из областта на изискванията към другия. Имах предвид не да изискват от мен да бъда една или друга, а да усещам, че другият човек иска повече време с мен, даже и когато не е възможно, че иска повече близост, че иска да би могъл да ме докосне, даже и когато говорим по телефона и т.н. За това говоря и то е в сферата на усещането, че изобщо си желан и нужен.
А другите въпроси са ми малко самозадоволяващо се философстване върху ясни, според мен, тези. Виртуалното, оставайки само виртуално, е заключване на една част от пъзела или даже паралелна реалност. И ако остане само там, значи че "дневната" светлина би го убила, което пък значи, че няма как да е истинско. Това че някой може да вярва до смърт, че е, не го прави истинско.
Останалото ме хвърля в посока да теоретизирам любовта, което не ми е измежду най- любимите занимания, поради което и много рядко пиша тук. Теоретизирането пречи на чувстването в случая. Това е като да анализирам усещанията си, докато правя любов- убедена съм, че в един момент възбудата ми би реагирала отрицателно. Любовта е и духовно влечение, и желание за физическа близост, и премахване на защитните бариери, и страст, и душевно сродство, и копнеж за преодоляване на собствените ти граници и отиване до възможния лимит, и..., и... И какво от това? Теоретизираме я най- често, когато я нямаме, а когато я имаме, даже мисля, че е вредно да го правим, освен ако не е плод на някакви творчески импулси.
| |
|
|
|
Ма бЦолютно .. подкрепям. Кат ми рече някой - чекай да пресметна, да помисля, да претегля .. да'н са мина, тииба и любовта там.
Тва да не е сергия бе. А аз за продан. Пфу
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
