|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема
|
Какво правите, когато виждате, че любовта..
|
|
Автор |
The Age of Austerity () |
Публикувано | 27.09.10 23:44 |
|
от която сте изгаряли няма бъдеще?
Започвам да си мисля, че никога не мога да се нагодя емоционално с хората с които ми е приятно и обратно - тези с които отлично се разбирам, някак си ме дразнят и не искам да съм с тях.
Объркано, нали?
И на мен ми е точно така сега. Затова питам и очаквам нещо повече от спам и заяждане.
Чувствам се като ученичка, а съм мъж на 43!
The Age of AusterityРедактирано от The Age of Austerity на 28.09.10 00:17.
| |
|
тази обърканост прилича на страх някакъв ... може би неосъзнат
какво правя аз ... не знам ... не ми се случвало
| |
|
Ще ти дам хипотеза, която ми е ясно, че ще ти се стори абсурдна и ще я отхвърлиш, но ако си позволиш да я допуснеш и обмислиш .... кой знае
Започвам да си мисля, че никога не мога да се нагодя емоционално с хората с които ми е приятно и обратно - тези с които отлично се разбирам, някак си ме дразнят и не искам да съм с тях.
тези с които отлично се разбирам - Тях ги приема разума ми, те са приятели на разума, на ума, на интелекта. Познавам ги, мога да ги контролирам, знам им границите и те знаят моите и защото ги спазваме, се уважаваме.
не мога да се нагодя емоционално с хората с които ми е приятно - Хората които пробуждат в мен емоция ме правят безграничен, не ги познавам и те не ме познават, но горим в един и същи огън, който ни свързва. Те ме откъсват от мен самият, от моят разум. С тях живея в един друг свят, който е извън реалният.
Забелязваш ли разликата? Забелязваш ли какво прави емоцията? Тя премахва границите.
Безобидно е да няма граници с хора, с които не си познавате световете. Така няма сливане на светове, а само на тела и творене на един илюзорен свят от представите ви един за друг, а не от реалните ви Селф-ове.
Но е ужасно плашещо, да премахнеш границите с хора, с които си познавате световете. Тогава твоят си свят вече няма да е същият, няма да е твоят, а ще е общ, ще се е слял с този на другият и няма да знаеш къде свършва твоят и от къде започва този на другият. Няма да можеш да контролираш, няма да можеш да държиш другият на разстояние или в онзи илюзорен свят създаден от лъжливи представи .... Но точно тук, започва истинската любов, всичко останало е илюзия. А е истинска, защото е сливане на два истински свята, а не на илюзорни такива.
Джъмбито го каза много добре .... това което те спира да имаш Любовта, е страх ... и не само теб, а повечето мъже са така. За това предпочитат да са с чужда в леглото и със свой приятели на маса, но не и със своя приятелка в леглото и живота.
Любовта е за смелите!
| |
|
Разбирам хипотезата ти и не я отхвърлям, но е твърде обща.
Всъщност, става въпрос за жена с която се познавам от 4 години. Били сме колеги, приятели, ходили сме по купони, на екскурзии и винаги ни е било приятно заедно. Споделяли сме проблемите си и сме търсили ако не непременно решението им, то поне подкрепата на близък човек. Затова и познаваме реалните си "селф"-ове, както ги наричаш.
Тази пролет, изневиделица, започна и една невероятно хубава сексуална връзка между нас.
Е, лятото свърши, хормоните се поуспокоиха и сега, противно на допускането ти за страха АЗ си задавам въпроса "А, сега, накъде?" Нещо повече, започнах да го задвам и на нея. Само че, отговорът (ако изобщо съдържа нещо повече от междуметия и може да се извлече нещо смислено от него) е много мъглив.
Разбирам я, защото е доста по- млада от мен, никога не е омъжвана (а аз имам предишни бракове) и е единствено дете. Но, това не ми помага да осмисля отношението си към нея и най- вече да имам ясна представа за бъдещето. В коя посока? Заради тези ми терзания от седмица-две дори започнах да избягвам интимността с нея.
Вече не се срещаме с общи познати заедно - връзката ни е "тайна" и обикновено тя излиза с тях, а аз оставам скрит. Казах и, че не ми е приятна тази криеница, но бях обвинен в ревност и собственическо чувство.
Та, теориите са като плановете - често се разпадат на пух и прах при допира им с действителността!
The Age of Austerity
| |
|
Ще си продължа теорията и ще видиш, че изобщо не е теория, а формула, която точно пасва на ставащото и ще ти даде отговор на въпроса "А, сега, накъде?".
Защо е ужасно плашещо, да премахнеш границите с хора, с които си познавате световете?
Предполагаме, че с някоя Х се е стигнало до въпроса: У нас или у вас /което е разносилно на в моят свят или в твоят свят/? И тя е дошла у вас. Какво е последвало?
Ти си направил сума ти и компромиси, за да направиш място за нея, а тя си се е ширила като гостенка и не си е помръдвала пръста, т.е. освен своите си задължения, които си имал до този момент, си се нагърбил и с това, да се съобразяваш с „гостенката”, за да и е добре, за да и е удобно и да се чувства КАТО у дома си. А на нея като не и е харесвало нещо, си е тичала у дома си, където ти не си допускан, а ти си оставал в собственият си дом, като гостенин, защото дори и да я няма, ти не можеш да разполагаш със всичко както си е било ... защото то не е както си е било. Тогава си бил принуден или да се мъчиш да си върнеш „гостенката”, или да смениш бравата, да разрушиш всичко и наново да си подредиш дома, за да се почувстваш „у дома си”.
Някой остават с впечатлението, че това е Любов, защото те са дали 100% от себе си ... а дали е така? Не напразно винаги съм казвала, че любов е само това, което става между двама, а не което дава единият.
Домът е като душата на човек. Ако някой дойде у вас да живее с теб и не го почувства като свой и не се грижи с обич за него и за теб, както за себе си, значи не е приел този дом за своя душа. Ако дори и веднъж те заплаши, че ще си тръгне .... кой си тръгва от душата си?
Когато границите отпаднат, всичко мое става твое и всичко твое става мое и всеки един от нас се грижи за общото и си поделяме отговорността, а не си добавяме към тази за себе си и тази за другият. Т.е. любовта не е двоен товар, а споделен товар, което те прави не по-зависим, а по-свободен.
Можеш да пробваш девойката ако искаш, но от думите ти, ме навява мисълта/на лоша пророчица/, че ще се получи модела описан по-горе. Щом не може да отговори, значи чака ти да поемеш цялата отговорност, а не да си я поделите, както става, когато има Любов.
Разбира се, можеш да ме приемеш като злобна леличка или теоретична сухарка и да не вземеш думите ми под внимание. Решението си е твое.
| |
|
Забравям я....и тръгвам да търся следващата.
| |
Тема
|
Re: Какво правите, когато виждате, че любовта..
[re: Boждa]
|
|
Автор |
ellynora (новак) |
Публикувано | 28.09.10 19:56 |
|
И на мен случаят по скоро ми прилича на липса на взаимност от другата страна. Затова и егото на написалия темата е представило ситуацията по този начин. Знаем изхода, но не искаме да се разделим с надеждата и мечтите, които доказват, че не могат да се осъществят и да станат реалност.
| |
|
Може просто толкова да си може.
Може би иска толкова и не повече.
Може да е бавнозагряваща.
Може...
Ма може и твойта сложна схема да е.
| |
|
Нда. Не че не може, ама ти искаш, пък не ти позволяват.
Аз кат не мога да изявявам себе си се махам.
| |
|
Започвам да си мисля, че никога не мога да се нагодя емоционално с хората с които ми е приятно и обратно - тези с които отлично се разбирам, някак си ме дразнят и не искам да съм с тях.
Объркано, нали?
Не е объркано. Често срещано е и при много хора, две различни неща са и затова не е задължително те да се припокриват или съвпадат.. следователно е нормално и да се разминават - Помисли сещаш ли се други доста подобно действащи неща?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|