|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Какво правите, когато виждате, че любовта..
[re: Cвoбoднa вoля]
|
|
| Автор |
Villy. (Аз) |
| Публикувано | 28.09.10 23:21 |
|
|
Ако беше любов, щеше да иска това, което и той иска, а не да се разминават така, че да пробужда в него тези отрицателни емоции.
Не ми е сложна схемата, елементарна е. Ако всичко ставащо е споделено и взаимно, значи това е любов. Ако ставащото е правене на саможертва, за да му е добре на другият .... е моля ти се, тя не е бебе.
| |
|
|
|
Елементарна е, ама все ми се струва, че в живота по- рядко става така.
Инак съм съгласна, че който не се чувства ок е свободен да търси себе си на друго място, при друг. Обаче... докато има все още няква причина да се чувства добре, рядко си тръгва и не спира да се опитва да променя нещата. Защо да отричаме тази нетолковарядко случваща се ситуация?:)))Въпрос на личен праг, и недопустимост. А реално толкова хора живеят като мухи без глави, че понякога са струва да дадеш на другия време и възможност да му светне. Редактирано от Cвoбoднa вoля на 29.09.10 07:22.
| |
|
|
|
Няма смисъл да се напрягаш в нещо, което не съществува!
| |
|
|
|
Здравей Карлсон! И към мнението на Вожда писах, и на теб да ти кажа - понеже темата е твоя - щом усещаш, че нямаш връзка, значи нямаш... не се тормози... на 43 или на 34 или на 14 - любовта се усеща в сърцето... или Е там, или не е - не винаги повредата е в твоя телевизор! Или пък е в твоя, тогава се замисляш - какво не правиш, какво не даваш, демонстрираш ли я, та близкия ти става неосезаем за тебе, в един момент, че даже и дразнещ?... Или обичаш предизвикателствата, и се увличаш от хора, с които нямате общо, и нормално, не се получава връзка?... не знам, аз самата си задавам аналогични с твоите въпроси, напоследък... Друг е въпроса къде ти изчезва любовта, и кога се замества с дразнене, и нежелание да си с този, дето те е изгарял... и също, защо?
| |
|
Тема
|
Re: Какво правите, когато виждате, че любовта..
[re: Cвoбoднa вoля]
|
|
| Автор |
Villy. (Аз) |
| Публикувано | 29.09.10 10:15 |
|
|
Съжалявам, че съм разбрана по този начин. Не отричам каквото и да било. Всичко съществува и всеки може да си живее в маята на собствените си мисли. Няма лошо, щом го влече.
Обсъждам единствено истинските неща, които водят до истински резултати. И да, права си, че в живота те са рядкост.
Извинявам се, че ще постна за пореден път този цитат, но е точно за случая:
- Какво е истинско? - попитал Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.
- А това боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?
- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират. Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги... Завинаги!
Веднъж опиташ ли истинското/ дори за миг/, вече не можеш да опиташ нищо друго, нищо друго не може да те засити и никога не би го пропуснал. Ако се мотаеш като муха без глава докато пред теб има нещо истинско, значи не знаеш какво е истинско и не би могъл да го оцениш.
Да кажа ли приказката за прасетата и диамантите? Колко диаманта трябва да оставиш прасето да изяде, за да му светне?
Редактирано от Villy. на 29.09.10 10:17.
| |
|
|
|
Добре де, ама по този начин ти отричаш правото на тези които не знаят да разберат? Аз вярвам, че хората се развиват де, макар и по веднъж Давала съм шанс, на мен също ми е даван. Ако не беше.. нямаше нищо да знам.
Кой може да ти покаже истинското, ако не този, който го знае. А ако този който го знае си го стиска, значи не му трябва в действия това знание, което е тъпо. Всъщност дори вярвам, че щем нещем най- често се случва точно така- знаещият води и сервира бисери на незнаещия.. щото Знае. Пъ вече квото стане. Двама знаещи... може би, може би:)))) Това би било интересно наистина
Ай стига толкоз едитиРедактирано от Cвoбoднa вoля на 29.09.10 10:27.
| |
|
Тема
|
Re: Какво правите, когато виждате, че любовта..
[re: Cвoбoднa вoля]
|
|
| Автор |
Villy. (Аз) |
| Публикувано | 29.09.10 10:41 |
|
|
Добре де, ама по този начин ти отричаш правото на тези които не знаят да разберат?
Няма такова нещо. Не отричам нищо. Само съм научила, че който иска да научи, полага усилия, ако не полага усилия, значи разчита на това, че ти знаеш ... т.е. ти ще си му патерица, до живот.... е мерси, тази роля не ми изнася, когато става дума за здрави и прави хора.
И пак стигаме до споделеното и взаимното. Ако няма танц /единият води, другият е воден, а после обратно/, какво правим? Единият денси, другият го гледа и ахка ... какво различава тогава този ахкащият от всички останали, които го играят публика?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Редактирано от Villy. на 29.09.10 11:04.
| |
|
Тема
|
Re: Какво правите, когато виждате, че любовта..
[re: Cвoбoднa вoля]
|
|
| Автор |
Villy. (Аз) |
| Публикувано | 29.09.10 11:01 |
|
|
Точно това е, че няма как да ти се покаже истинското, докато ти сам не го достигнеш, не станеш истински.
Колкото и да говориш на детето, че котлона пари, докато не пипне, за него няма как да стане истинско паренето.
Ако само с гледане се учеха нещата ... и кучето щеше да е касапин.
Всъщност дори вярвам, че щем нещем най- често се случва точно така- знаещият води и сервира бисери на незнаещия.. щото Знае. Пъ вече квото стане. Това е най-прекият път към ада, да сервираш бисерите на готово.
Ако се обърнем към мъдрите, те казват. Ако искаш да направиш добро, не храни гладният с риба, а го научи да си я лови сам, защото ако го нахраниш, ще заситиш глада му за момента, но ако го научиш да си я лови сам, ще си заситил гладът му докато е жив.
| |
|
|
|
Не знам. Хората са различни. Всеки учи с различна скорост и по различен начин. Като добавим, че и никой не е длъжен да учи, остава ... ебалигокакво остава
Ако няма танц /единият води, другият е воден, а после обратно/, какво правим?
Туй питам и аз. То ако водещия се чувства кат патерица и набива на другия канчето "аре беееее, къв си такъв здрав, къв си прав, ма писна ми от тебе" , ебала съм ти танца Ма да каем жена си, обичаш теб да водят в танца, тъй че ше отдадем литературните изблици и конспирации на необходимостта да обясниш тази си наклонност.
Да каа- и аз танцувам най- добре като ме водят.
| |
|
|
|
Ол.. пак взе да става сложно. Не знам за мъдрите, аз казвам така: Когато някой има само бисери за раздаване, той ше раздава бисери, щото... няма друго, рийш ли?:))) А ако искаш да научиш някой... не можеш. Тук си права, само той може да се научи. Ама то е... летяло врабчето в тъмнина, веднъж за секунда преминало през светла стая, после излязло от нея, но нищо вече не било същото...
Нещо такова
П.П. А всъщност на какво да го научиш - как се ядат бисери ли
Няма на какво. Няма как да му обясниш несъществуващото за него. Няма смисъл да го напъваш да учи. Няма значение какво ще му опяваш. Нищо не можеш да направиш за него. Логично е. Все пак ти си правиш квото си правиш заради себе си.
Той ще направи това, което иска за себе си. Ако иска - ще учи, ако иска- ще яде бисери, ко иска изобщо няма ти се занимава с бисерите, ако иска - дори ще манипулира желанието ти той да знае. Бе негова си работа. Редактирано от Cвoбoднa вoля на 29.09.10 11:40.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
