|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
Той не те заслужава, ама хич!
Стига мислми за него!
| |
|
|
|
при цялото ми уважение към тебе, де знаеш? Ни го познаваш, ни си го чувала... за визия... на визия много си вървим един на друг (щото, не знам как се пише "отиваме си" с "У" или с "О"! ама... на, кат не ме ще! нищо бе, ще пукам, и т.н. и ще ми мине - не страдам, просто ми е мъчно!...
| |
|
|
|
Ти пък!
Не го познавам, нито знам какъв човек е, ама никой не заслужава да го преживяваш 5 години!
| |
|
|
|
Това са доста силни думи.. да не си го засегнала нещо?
А че ще мине- ще мине
| |
|
|
|
мисля, че да - напомнила съм му, без да искам, за епизод от неговия Живот... обаче, не съм имала такива намерения - просто попитах "какво става", в смисъл, да ми каже, а той изпуши и ми наговори един куп..... Както и да е!
Да, ще мине... обаче се чувствам свински, а и се държа така - със себе си най-вече...
п.п. имах една бивша изгора... като се разделихме той много страдаше ... (аз страдах, докато взема решението! - дълго за обяснение, връзката с него беше много трудна, като всяка връзка с Козирог... ) ... та, той ме чакаше пред блока навръх рождения ми ден два месеца след раздялата, с букет и картичка "Мъката по тебе давя в алкохол, но това ми причинява ужасен главобол!" До ден днешен (12 години по-късно!) всеки път, щом чуя за тъжна любовна история, се сещам за него и тази картичка, подпухналите очи, брадясалия вид... това е трагичното - всеки път си казваш "И, това ще мине!" ... и той, Живота, си минава!
Редактирано от parvaty на 28.08.10 10:46.
| |
|
|
|
о, да!
| |
|
|
|
Мила и сладка, Първати!
Как да ти го каже човек така, че да не го приемеш на нож и да го разбереш, за да не повтаряш една и съща грешка и пак и пак ... ?
Симпатична си ми, за това хвърлям по едно око на темите ти. Виждам, че постоянно използваш думичката "Любов", но описанията на емоциите, чувствата, случките и т.н., които слагаш като пълнеж, са единствено и само страст. Гола и изпепеляваща страст. За това и последствията са такива, като след пожар.
Не не, не си само ти така, много хора са така, и аз бях така и не е чак толкова отдавна момента, в който изгорях до основи, но моето си беше от инат.
Любовта, таз сладка омая ... не не, не онзи пожар, който чувстваш по кожата си, а това, което те кара да забравиш, че имаш кожа.
Любовта, тоз миг на безвремие ... не не, не онзи до който те доведоха целувките му, а онзи, в който независимо от годините които минават, независимо от промените на тялото и материята, които стават, ти знаеш, че тя е там в него и не гасне.
Голямата заблуда .... Любовта е като всичко ценно и трайно в този живот. За да добием име, което да ни отваря врати, първо трябва да пролеем доста пот и да докажем, че го заслужаваме, но когато го добием, всичко става лесно и не е нужно да се обясняваме повече. Делата ни сами говорят за себе си.
Не познаваш някого, той не е оставил стъпки в живота ти като човек, като приятел, но ти казваш, че си го обикнала? Наистина ли? И очакваш и той да те е обикнал?
Бил обсебен от миналото? А не е ли, защото никой не му е предложил настояще? Никой не е му предлага стъпки, а само пожари?
Тръгнал си е и не е дал обяснение ..... ти не правиш ли така, когато видиш, че там където си, ням нищо от това, което търсиш, което искаш?
Мила, Първати,
почни да искаш Любов и ще получиш Любов. Докато искаш страст, както и да я наричаш, ще получаваш само нея, а след нея, ще остават само изпепелени мечти.
п.п.
В едно съвместно съжителство има от всичко. Има и от хубавото, има и от лошото и страстта е създадена, за да изгаря лошото, а да оставя само хубавото. Когато създаваш нещо, само хубаво, страстта се явява, като да си запалиш килимчето на което стоиш.
Защо мислиш, че секса след голям скандал е най-хубав и пламъците най-силни?
п.п.п.
Да изпитам Емоцията, дори за един ден
Това ли наистина искаш?
| |
|
Тема
|
 Благодаря ти!
[re: Иrджи]
|
|
| Автор |
parvaty (божествена) |
| Публикувано | 28.08.10 16:59 |
|
|
Много ценно мнение... да ти кажа, имам навика да си копирам важни писма, постове и бележки, такива, на които държа - твоето вече е в папката! Много е хубаво, истинско...
Откровеното отношение изисква откровен отговор - ето го - абсолютно си права за всеки един ред от написаното! Даже това Бил обсебен от миналото? А не е ли, защото никой не му е предложил настояще? Никой не е му предлага стъпки, а само пожари?
Тръгнал си е и не е дал обяснение ..... ти не правиш ли така, когато видиш, че там където си, ням нищо от това, което търсиш, което искаш?
според мен е точно едно към едно!
По отношение на Не познаваш някого, той не е оставил стъпки в живота ти като човек, като приятел, но ти казваш, че си го обикнала - напълно си права - аз станах родител, без да съм имала сериозна принадлежност, без да съм имала семейство, без да съм се грижила дори за цвете през Живота си... Прекарах двадесетте си в ... де да знам, гонене на кариера ... отказах се, защото видях, че държавната машина смазва индивидуалността... обаче се оказах сред още повече работа и ангажименти! И Живота ми някак си мина покрай мене... Другите хора създаваха връзки, живееха, смееха се... аз вечно работех! Да си помисли човек, че спя права... Аз дори не живеех сама до преди близо три години... ами, няма как да "порастна" - понякога се чувствам като малко момиченце... И, да, аз си отидох от бившия, направих всичко възможно да се разделим, защото ... де да знам, защото виждах, че не ме обича, не разбирах защо искаше да има дете, защо и до ден днешен се хвали с дъщеря ни, при положение, че я вижда два пъти в годината, като си дойде тук... стъпките в Живота, казваш... той искаше да го последвам там, където е... обаче, аз бях хвърлила почти 8 години (към онзи момент), за да направя име, да създам нещото, което да работя и да ме удовлетворява, исках да си тежа на мястото, поколебах се... споделих му, че моя близка приятелка ми е казала добре да си помисля, защото трудно бих почнала всичко отначало, особено ако се прибера в България с дете на ръце - тя като 14 години по-голяма винаги ми е давала много мъдри съвети... и тогава се скарахме за първи път грандиозно - защото съм била надавала ухо на приятелките си! Както и да е, минало - вече не съжалявам за тогава - каквото е имало да се случва, е станало!
Има нещо друго - мислих си ТОЧНО по темата на твоя пост към мен - защо например имам ценни приятелства, повечето на по 20 години, а не мога да създам елементарна връзка? И докато си чистех хладилника тази сутрин (махмурлука винаги ми действа като мощен стимулант!) стигнах до извода, че точно във въпроса, както обикновено, се крие отговора - защото не създавам връзка - както с човека, по когото тъгувам! Исках да го изпия на един дъх, да го погълна в себе си, да го вербувам, да го подключа, да го изям! А любовта идва полека! Защо имам такива верни приятели? Защото не ги притискам, защото ги следвам, защото се слушвам в тях, защото ги обичам, без да искам от тях нищо друго, освен ответност, защото зачитам правото им на свобода и личен живот! Ще се науча аз, но може би това ми умение - да бъда отворена и да партнирам, а не да пресирам - ще ми послужи в следващ Живот... Знаеш ли, Живота ми е малко странен на мене - платих някои високи цени за неща, които повечето хора получават по рождение - не, че аз не съм, Времето ги промени така, че се налагаше да направя и преживея, каквото направих и преживях... Сега разбирам, обаче, че всичко е трябвало да стане така, вероятно за да се науча да обичам себе си, да съумея да браня душата си... много съм чувствителна, да ти призная, много фини са ми настройките към Света, много силно усещам хората... Вероятно, Игджи, това е причината да подхождам във всичко със страст - много я има в мене! Е, не се научих да се обичам на 100 процента, но вървя по пътечката, вървя!
И, не, разбира се, че не искам само един, единствен ден...
Хвана ми струната, тъничката... много хубав пост, много, благодаря ти още веднъж!
п.п. снощи нещо изтрещях, дано не си чела писанията ми - не, че не беше смешно, но като че ли беше и малко жалко! (това, понеже каза, че четеш мои теми)
| |
|
|
|
Няма нищо лошо да си спомняш хубавите неща... и ако всичко е приключило наистина,и колкото и да е болезнено,то опитай да приемеш неоспоримия факт,че въпреки финала си,това което си изживяла е било истинско и не бива да храниш нездрава тъга и неприязън,а да живееш с ясното съзнание,че нещо истинско ти се е случило,нещо,което си е заслужавало всеки миг...повярвай ми-ще има какво да разказваш на внуците си,а това само по себе си означава,че нито миг не е бил пропилян
Луд умора няма!
| |
|
|
|
Ми най- много опитай да проявиш разбиране и търпение, това само при положение, че можеш да приемеш, че ти нямаш никакво значение за тази ситуация, а и ако човекът ти е скъп де:)
Май основната ми мисъл е да не се самонавиваш така.. негативистично.
Редактирано от Cвoбoднa вoля на 29.08.10 21:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
