|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: всъщност...
[re: Изaбeлa]
|
|
| Автор |
Boждa (Одиозен) |
| Публикувано | 28.04.10 16:54 |
|
|
Вярно, че е реална, обаче не е чак токлова лошо витаенето в облаците...вярно е , че се губи много време...но аз поне излизам от мечтаенето като нов човек.
| |
|
Тема
|
Re: всъщност...
[re: Boждa]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 28.04.10 18:42 |
|
|
Това е класическа песен за класически рев като по учебник при приключена връзка в траурен период на преболедуване. Слуша се в съпровод с кофи сълзи.
Не си бил зарязван сигурно, затова не вдяваш асоциацията.
| |
|
|
|
Едното не изключва другото. Това е факт и както виждаш и сам, тук има теми и за стихове и за песни и за чат и за размисъл и за всичко. А това, че в темите се разводнява .... ми ти бил ли си в компания в която се говори само за едно нещо цяла вечер? Да не говорим, че тук темите се пълнят по няколко дни, което съвсем изключва възможността да се пише в тях само по темата.
Тук все пак пишем живи хора, не мислиш ли?
| |
|
|
|
Имах период в живота си в който исках да се влюбя само заради тази сладка болка от любов. Да слушам песни за истинското вино е горчиво, защо са ти побелеле косе и т.н. и т.н., това си е преживяване, което може да те извади от обувките и като се освестиш се оказваш в нови по-лачени.
После спря да ми харесва, защото се оказа, че съм тръгвала с голямата кошница и съм искала всичко тук и сега, та е ясно и защо са ме зарязвали.
Преживях го, взех си поуките и определено спрях да виня любовта за собствената си алчност и болка от неполучаването, а не от любов.
Така че, сладката болка от любов е наистина сладка и не е преболедуване, а си е част от любовта, в чиито огън се топим и коването по нас ни закалява, а не ни чупи.
п.п.
Пиша към твоя пост, защото като чух песента и си спомних с умиление тези периоди ... заради което мисля, че дори болката и тъгата в любовта са много ценни и позитивно градивни.
| |
|
|
|
Аз пък не си ги търся зорлем преживяванията, а просто ми се случват. И обикновено ме сварват напълно неподготвена и без кошница.
Поради което, като ме е тресвала светкавицата, само си казвах "ох, неееее, пак ли!" Не, че предварителното усещане, че нищо не е вечно, ми е помрачавало летящите моменти заедно. Но явно, предусещането за трагизъм си го нося в себе си, защото в еуфорията дори, винаги се е обаждала тази лека болка отляво.
А тази песен конкретно си я свързвам с една неизбежна развръзка от миналото. Нежелана, но необходима. Та, всяка дума ми пада на място и всеки тон ми е бил изплакан. Даже сега, както ми е светло и спокойно /много го обичам това състояние на кротка нежност без душевни бури и сътресения/, като си я пуснах, пак се просълзих, "за Бог да прости" старите страдания, дет се вика.
дори болката и тъгата в любовта са много ценни и позитивно градивни.
Определено. Особено като отминат и настъпи безметежното спокойствие.
| |
|
Тема
|
Re: всъщност...
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Boждa (Одиозен) |
| Публикувано | 29.04.10 00:08 |
|
|
Не си бил зарязван сигурно, затова не вдяваш асоциацията.
нещо такова...един път само, но открих че притежавам някакви способности да се справям леко с всичко....е, понякога ми идва в повече, но бързо се оправям....изобщо по-склонен съм май да страдам за несподелена любов, отколкото за отмряла...
| |
|
|
|
Хайде, моля те, да си премериш тона и да не ми играеш разпоредител, че днес съм накриво
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...
| |
|
|
|
Почвам да си задавам един въпрос откакто ми разясняваш твоето разбиране за понятието "любов". Дали пък не бъркаш страстта с любовта? То и двете са огън и наистина лесно се бъркат, но ....
п.п.
Това търся зорлем преживяванията, никъде не съм го казвала. То тези работи, колкото повече ги търсиш, толкова по-невъзможни изглеждат.
| |
|
|
|
Това Хайде, моля те, да си премериш тона и да не ми играеш разпоредител исках да ти кажа и аз, но бях доста по-мила и не толкова натрапчива. Т.е. послушай съвета си, защото пишеш на хора, а не на компютри.
| |
|
|
|
Щот си нямаш кошница.
Напълно съм съгласна с теб, защото според мен няма как да се страда за нещо изживяно, за чувство, което е придобило външен израз и споделеност, независимо колко е продължило. И няма как да не тъгуваме и малко да боли, за това, че дадено красиво чувство, родено в нас, не е могло да намери израз и да бъде споделено.
Разбира се, хубаво е едно чувство да премине в друго, а после в трето и т.н., а после от начало, но по красиво и по-цялостно и така до безкрай, каквато е една истинска любов .... но и спирането между етапите, поради заблудата, че любовта е точно определена емоция, също съществува и то все по-често.
За някой любовта е само "тези три неща", за друг е приятелството, за трети е споделеността, за четвърти е да си едновременно с някой и сам, за пети е необходимият бряг/гнездо, за шести е раждането на нов живот, за седми е .... Всъщност, любовта е всичко това, за жалост всеки си е хванал къс от нея и риве, че това била неговата любов и като отмине, йок, търси друг човек с който да стигне пак до там и пак йок ... и така до безкрай, като сам се отказва от цикъла в който ще се върне този етап, но много по-ярък, красив и по-удовлетворяващ.
Спирам до тук, че това каже много мозъчни клетки е събудило тази сутрин.
Редактирано от Изaбeлa на 29.04.10 09:16.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
