|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
Аз се признавам за овц и то без бой.
Прочети началото на Глава 1 от за да ти се промени емоцията.
| |
|
|
|
Разбрах те:)
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...
| |
|
|
|
малко страшничко ми изглежда съзнат такъв избор, ама бъди си ... твое право е
не усещам нужда за промяна на емоцията, така че мое право е да не ...
Благодаря все пак ... предполагам израз на някаква твоя си добронамереност беше тва
| |
|
|
|
От както аз чета и драскам тук, не бях виждал нито една обида да си казвала, затова си помислих така. Ако това беше го написал Файла, щях да си помисля, че нещо се е повредил (опс. оправил) и се е размекнал.
| |
|
|
|
Страшничък избор е да си овц, а и Гергьовден наближава ... Убеди ме, от днес няма да съм, аз всъщност само вчера реших да бъда.
Така да се каже край на страха вече, днес ми свършва овчия ден, но този ми хареса.
| |
|
|
|
Нали знаеш колко та обишам
| |
|
Тема
|
 Re: всъщност...
[re: Boждa]
|
|
| Автор |
steffani (чета си тука..) |
| Публикувано | 28.04.10 09:59 |
|
|
Ех, Вожде, как за любов да пиша?
Зелено-черно-червеното райе, със сини примеси, дето се реди във всяка тема, я размива като акварел до там, че да се чудиш, абе т'ва зайче или таралеж беше и въобще за к'во говорех?
Нищо лошо в добрите чувства. Нищо лошо в развитието на който и да е въпрос. Нищо лошо да се измести акцентът, когато е естествен прогрес на разговор.
Чат винаги, на всяка цена, на всяко място? Лошо.
Ама няма оправия, братко:)) Щото има два начина - когато нямаш какво, или не казваш нищо, или.. нали знаеш?:))
Хайде да ти пиша за любов, пък каквото сабя покаже
******
Странно просветлява смръщеният ден,
спомен загорчава - тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там -
няма връщане назад.
Тя бе любов. Тя.. бе любов.
Реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не.
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...
| |
|
|
|
Отваряш си тема за стихове и в нея ще се пишат само стихове. Никой няма да ти размие темата. Гарантирам ти го, защото съм го правила и темата се напълни с много хубави стихове.
Само че любовта не е в стиховете, а в общуването. Вижда се дали я има или я няма именно в тези "чатове", които ти анатемоса. Тя не е блуждаене в облаците, а е нещо реално, което става между хората.
Та не виждам какъв ти е дерта и каква оправия търсиш?
Сайтове за поезия бол, тук е форум и е напълно нормално всеки да пише каквото му диктува сърцето и ума, а не да рецитира до припадък стихове.
Освен разбира се, ако не си толкова егоцентрична, че да искаш ти да ни говориш за любов, а ние само да седим и да ахкаме покрай теб. (Няма да стане, от сега ти го казвам).
| |
|
|
|
Жените рецитират стихове безчет,
мъжете псуват пък подред.
Ама да ви кажа честно разлика няма.
Е, понякога много се вижда тая любов у чатовете и ме хваща срам
Редактирано от blood2 на 28.04.10 15:41.
| |
|
|
|
това не го ли пееше Васко Кеца?....незнам, чудил съм се защо обикновено романтиката и любовта вървят с болката и с тъгата...и все си си мисля, че това не е правилно...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
