|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Така ли се получава?...
|
|
| Автор |
_parvaty_ (божествена) |
| Публикувано | 13.04.10 00:21 |
|
|
... смяташ, че имаш Време! Смяташ, че имаш Вяра! Смяташ, че ще бъдеш вечно млад... смяташ, че знаеш (или поне се досещаш!) отговорите на повечето въпроси, и че във всяка минута можеш да надбягаш 60-те секунди в спринт (съжалявам за нескопосната метафора на Киплинг)... и се оказва, че Живота е изтекъл между пръстите ти, че си се превърнал в циник със втвърдено сърце и омекнал задник, в профан, в неверник, във онази част от възрастните, която винаги си мразел - сивотата... а казват, че сивите хора са мит... Всички ние сме сиви хора! Дори днес да смятаме,че обичаме... утре ще сме сенки на собствените си Души... толкова ми е мъчно за Любовта... откакто компютрите поеха съдбата ни поздравителните картички станаха сини точки, чертички и тиренца, водещи към нечие прегракнало пеене, зле предоставено ни от предпоследния модел възпроизвеждащо устройство... Как се получава така, че един идеалист става толкова земен... кое изпилва Душите ни? Ако трябва да перефразирам Джими (изобщо, той е бил велик човек, просто не са го разбирали!) - къде е нирваната, и кога ще ни постигне??? А така да искам да се влюбя... да си позволя да изпитам отново лудостта... но, както пееше Милена... сиви хора виждам да минават край мен...
| |
|
|
|
ние. Само вие.
| |
|
|
|
Мзам, гадничко си е някакви тъпи обстоятелства да ти влияят на настроението, живота, всичко. Някакви дребни детайлчета, които не струват нищо, но е решено да изграждат ежедневието, да те карат да се чувстваш така.
Все пак мога да ти кажа, че щом го пишеш това и се чувстваш така, явно не си станала сиво човече, в каквото се обвиняваш.
А за любовта това, че дотам искаш, че го заявяваш... значи е близичко. Аз затова си мълча, понеже ме е страх да не вземе да ми се случи баш сега, когато просто не е подходящо времето... не че някога е, за такива екстри Виждаш ли, по-зле съм от теб в това отношение, аз не искам.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
Тема
|
 Re: Така ли се получава?...
[re: _parvaty_]
|
|
| Автор |
Losty (Архимед) |
| Публикувано | 13.04.10 00:36 |
|
|
опитвам се да разбера какво имаш впредвид.
А ти излъчваш ли любов?
компютрите поеха всичко и поемат още.но ти търсиш човек нали?
да не би да си вдигнала летвата много? Аз по едно време питах тук какво е НДУ,за да сме влюбени и да обичаме. Я виж този клип! Нещо такова си го представям:
Душите ни се изпилват от други души.Има ли пила, има триене. Галенето изчезнА у тоя живот. Но се намират и гладки повърхности.РЯдко.Затова ни е кофти.
90% от доматите като са лоши, треа да ровиш.Сори! Инак само пюре.
| |
|
|
|
... аз дори нямам летва... по простата причина, че сама няма как да я довлача до вкъщи... а принципно слушах това ... нищо не излъчвам, да ти кажа... Вероятно защото съм се отказала да го търся... просто си преживявам - ден за ден... даже грим престанах да нося - дето преди кофата да хвърлях, се гримирах... Тъпа работа... ей затова мразя да си ровичкам душата, мразя я тая Любов... ако бях робот, много по-успешно щях да преминавам през Дните си... просто изгубих Надежда... сори, не бях планирала така да се развие мисълта ми...
п.п. извинявай, ако нещо съм те обидила... последния път ми звучеше гневно - не съм искала... просто, отвикнала съм да общувам с реални хора...
| |
|
|
|
... превърнала съм се, повярвай... дори не съм сянка на бившето си аз... ама, не смятам,че само аз съм такава... липсват ми Хората... липсват ми... нормалните, човешки отношения... липсва ми светът, в който "да си" не е равно на "да имаш", или поне никой не търси тъждественост... май имам нужда от почивка... не съм почивала от... 7 години... като изключим по 8-те дни в Гърция в последните две години... и до тук от Нова година имам.. 10 почивни дни... Ама, така е, който иска да спи прав, понеже го повдигат пачките под дюшека! Тъпа работа... а на теб... със сигурност ти си по-готовата от нас двете ... поне си по-млада, със сигурност си по-оптимистично настроена... Надявам се да имаш късмета да намериш човека, който ще остане до теб... колкото и да се промениш, когато се случи да се промениш...
| |
|
|
|
Това, което си сега, отразява това как се чувстваш, не се олицетворявай с поведението си в сдухано състояние.
Понякога човек трябва да си позволи да се чувства зле, ако ще и 6 месеца да е, което включва излизане без грим, зарязване на работа или там каквото... да се глезиш и въпреки това да ти е зле. Макар че в днешно време, ако човек е на постоянна работа, има дете и т.н., както е при теб предполагам, е леко сложничко, но може да се измисли някак. А депресията (не говоря за клинична, а нещо като житейска криза) е единствения път към промяна и както е модерно сега да се казва - към личностово израстване.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
Споко,
хора има. не ти ли хареса песента?текстът даже е за теб,в случая.
Отчаянието е гадна раота.Влече надолу. това, с грима, е ясно откъде идва.
не мразИ любовта по презумпция минало и настояще.
Но! но,но,но...любовта е единственият процес извън матрицата на живота.
Единственият,който е оставен на нас,да го генерираме и управляваме.
не се отказвай от този подарък!
Другото е за роботите.
| |
|
|
|
Ко ти става мъри,на Вожда да не е спрял дъ му стърчи
Говори ми....Умирам за глупости
| |
|
|
|
Хах, аз тъкмо за почивка ти писах, че май това ти липсва
То и аз се усещам как ми влияят някои хора с вечните си "важни" проблеми, някак успяват в някаква степен да те вкарат в техния филм... да видиш света през техните очи и да се чудиш - абе аз съм права или тия, дали не греша и т.н. После обаче пак си се връща човек към своите си приоритети.
Аз съм оптимист в някои отношения - в смисъл, че като не ми е зле, значи се чувствам все едно съм супер щастлива.
Но иначе... как да ти кажа, то стои оптимистично, понеже аз вярвам, че всичко е възможно. Но от друга страна приемам, че и нищото е възможно.
В смисъл ето сега, има едно нещо, което много го искам, но обективно погледнато знам, че шансовете са малки. Но понеже наистина го искам, си мисля, че има някакъв шанс да стане. Но не съм убедена, примерно, дори съм убедена в обратното, но все пак очаквам чудо ли какво ли... Някакво странно е. Не знам дали е оптимизъм. По-скоро реализъм, обаче с идеята, че и да е 1:100, все може да се падне това 1.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
