|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как да й помогна?!
|
|
| Автор |
Sayoroma (новак) |
| Публикувано | 28.03.10 00:12 |
|
|
Гаждето на близка приятелка я заряза след 13 годишна връзка... Това е по-голямата част от живота й, сега е на 26 години... Беше му се посветила на 1000%, дори непрекъснато пренебрегваше нас, нейните приятелки. Не излизаше с нас, все вкъщи при него си стоеше... Казал й, че вече не изпитва никакви чувства към нея...нима това е възможно?!
Тревожа се, защото тя твърди, че с него си отива и живота й...че без него нямала бъдеще...едни такива доста стресиращи за мен мисли споделя. По цял ден стои вкъщи и плаче. Иначе се вижда с човека, почти всеки ден...дори, когато тя започне да си събира багажа...той я моли да не го прави. Той имал някаква авантюра с някаква девойка, която дори не живее в Бг...идвала си от време на време тук...
Доста разпокъсани мисли, извинете ме, за което...но съм доста притеснена!
Не знам какво да я съветвам...слушам я, но тя очаква и да давам съвети... Опитвам се да й внушавам само това, че трябва да мисли позитивно и че е млада, красива и умна... Но от време на време й казвам, че мисля, че човека е в дупка и ще му мине...не е възможно след толкова години да няма и една тръпка към нея...дали не я обърквам обаче?!
| |
|
|
|
ТРИНАДЕСЕТ ГОДИШНА ВРЪЗКА, а тя СЕГА Е НА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ??? Умишлено го изписвам с думи, да не би да не съм прочела или разбрала нещо... Тринадесет годишни деца... тринадесет години заедно... Лелеее... аз на 13 още карах кънки из НДК и смятах, че оргазъм е нещо, което имат в Америка, щото са богата държава...
| |
|
|
|
Това някоя ромска история ли е.
Не че има нещо лошо.
Те Ромео и Жулиета и те така ...
Ама е било преди няколко века
и на други геограФски ширини.
А колкото до съветите - ще помрънка, ще помрънка
и ще хване нещо 12 годишно за разпявка.
разклати преди употреба
| |
|
|
|
Kupii i orujie i i go day da se grumne - taka po malko shte se muchi - 13 godishna vruzka ot 13 godishna vuzrast - a otro4etata na kolko sa godini na 12 ?
http://www.takepart.com/thecove
| |
|
|
|
Хората, с които се срещаш точно в такава възраст, са хората, с които ти се променяш и ставаш себе си, на практика. Те са ти част от идентичността, най-близките от тях. Т.е. един или двама, сигурно, но.... искам да кажа, че ще й е трудно да си каже, че преди без него е можела и сега ще може без него, понеже тя на практика няма такова преди... живот без него.
Това, което трябва е много силно желание да успее да бъде щастлива без него. Просто да й е цел. Според мен. То че няма да се получава доста дълго, няма. Но ако си го държи като цел, един ден ще се събуди и ще се усети, че някак си е станало.
Но ще има спадове - нагоре и надолу в емоциите, със сигурност. Това си е част от нея, не знам. В такива случаи е най-добре да си го запази за приятел. Звучи абсурдно, ама.... този човек й е бил 13 години в живота и е част от самоличността й.
ТИ какво можеш да й помогнеш? Уф, ми да я изслушваш без да й даваш съвети освен ако не те пита, в смисъл без да й прекъсваш емоциите - да ги оставиш да ги споделя, колкото й е необходимо. И когато не й е, може да я разведряваш с нещо весело, което да правите двете, разходки сега през хубавото време, макар че утре май ще вали
Изслушването предполагам го знаеш как става - подкрепяш емоцията, съпреживявайки я, но не на макс, без много много да говориш, а слушайки активно, до момента, в който тя вече е съвсем затънала... когато леко я повеждаш към нещо по-приятно за нея, нещо ново, което й предстои и след като и тя поеме и върне позитивната емоция, отивате да гледате филм без никаква романтика в него. И като ги знам филмите, май само анимация от типа "Том и Джери" ще свърши работа
Иначе бъдеще има и ще го види, но сега е нормално да не може да го види. Но най-сигурното нещо е промяната, както се казва. Тя досега е имала един живот, сега е свободна да има друг, да бъде различна. Това е много ценен шанс. Да си имал предначертано бъдеще и да получиш възможност напълно да не знаеш за какво става въпрос. Да, страшничко е, но.... си е възможност.
| |
|
|
|
Колкото до объркването - важно е май въпреки че нещата може да са окончателни, да има някаква надежда в началото.
5-те етапа на преживяването на загуба са: отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане.
Приемането си го представям малко така: докато все още има чувства. След време е усещане за свобода и облекчение. След мноооооооооооооооого време обаче.
Може нещо ново да започне, нещо, което обича, но не го е правила от много време. Всъщност много нови неща може да навлязат в живота й и хора и това да помогне. Е, не чак много, ами по-скоро качествени да са промените. Спорт, коса, на танци да се запише или нещо друго. Такива неща.
Но е гадно много много много. Убийствено. Някой, който сигурно й е бил и най-добър приятел. Сигурно е трудно да говори с него? Единият вариант е гняв, и гордост да включи като двигател. И напук на него да е добре. Другият е да му обясни как се чувства, да останат приятели, да се чуват, да й помага той да го преживее по някакъв начин. Който й се отразява по-добре и може да понесе.
Всъщност не знам. Доста изписах, а идея си нямам.
Ако може да открие, че и нейната любов се е изчерпала, би било най-добре, като че ли. Ама 13 години....
Хах, тъпо е, ама:
| |
|
|
|
А, да, и най-важното е да се прокрадне някакво съмнение, че може би един ден нещата ще са различни - дали с него, дали пък с някой друг или просто чувствата й... То не може да е убеденост, но да има съмнение, че не се знае, може би.... това е достатъчно на този етап, за да не се забие в посока само надолу и колкото по-дълбоко, толкова по-дълбоко. Не - Земята е кръгла, и ще излезе от другата страна. Може би.
| |
|
|
|
Ти наистина толкова пишеш, че сам(а)
ще разбереш за какво иде реч.
Браво. Упорство му е майката, а бащата ... то е ясно.
разклати преди употреба
| |
|
|
|
В смисъл?
| |
|
|
|
В смисълът на оня стар виц:
"Толкова дълго го обяснявах, че накрая дори аз го разбрах"
Тейк ит иизи!
разклати преди употреба
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
