Re: :) / Контакти / Любов

Горделивост
Един от седемте смъртни гряха на християните, всъщност и най-значимият, защото е изцяло духовен (или нематериален). Високото самомнение е онова нещо, което ни разделя от другите. Самата същност на горделивостта е сравняването с околните, горделивостта е състезателна по природа. Тя ни кара да мислим и действаме така, че да подчертаваме мнимото си превъзходство над другите хора и по този начин на практика да се отделяме от тях. Накратко, горделивостта унищожава способността ни да обичаме ближните си.
Човек, който много се е възгордял, не уважава хората, не зачита нищо и смята, че всичко му е позволено, той с лекота може да извърши останалите грехове без да изпитва угризения или вина.

Най-лесният начин, да видиш дали някой е подвластен на този грях, е като ти самият го придобиеш. Аз го направих и резултатите бяха отчайващи. Оказа се, че само 1-2% от хората не са подвластни на този грях. Другите преминават през 2 фази: 1. Проповедници – обясняват ти как трябва да се държиш с тях и за да докажат, че заслужават това отношение, ти вадят дипломи, портфейли, родителски права,професионална реализация, семейно положение, родово дърво, „доброта”, майчински инстинкти, орден „защитници на онеправданите” ... и т.н. и т.н.. Ако не сведеш примирено глава и не почнеш да молиш за прошка, преминават на план Б – наказание, т.е. се правят на 2. Богове – те ти обясняват че не си Бог/богиня; че не си им себеподобен/бна; че те са граждани, а не селяни като теб; че тях ги чака блестящо бъдеще, а теб алкохолизъм и самота; че не е нужно да ти обясняват, защото си никой и нищо; че те са супер хепи, а ти пълен нещастник; че те отдавна някога са били като теб нищожества, но сега са от избраните; че те съжаляват и от милост те гледат в най-добрата ти светлина на насекомо ... и т.н. и т.н. Накрая спират да ти говорят директно и почват или да злословят зад гърба ти с други „доброжелатели” или да се правят, че не съществуваш и да демонстрират своето величие с гръмки фрази и добронамереност по между си.

В Библията (защото някой от тях я цитираха) пише, че добрият пастир зарязва стадото и отива да търси загубеното агне в гората. Такова нещо не видях да прави нито един от биещите се в гърдите, че са „добри”, „грижовни”, „обичливи”. Те оставяха агнето на вълците и се наслаждаваха на пролятата му кръв. Дори пируваха след това. „Народа иска хляб и зрелище.”

Не знам нито какви хора сте, нито какви житейски роли играете, но гордостта е част от повечето от тук минали и писали и то в много голяма степен. Такова неуважение, злоба, жлъч, желание за унижение, дори за унищожение на друго човешко същество не бях виждала във възрастен човек. Такова незачитане на чувства, емоции, мисли, на друго човешко същество, не съм си представяла и в най-смелите си мисли, че може да съществува. Да не говорим, че всичко това го видях в мъже, които се хвалят със своята чест; при жени, които се хвалят, че са добри майки; при хора, които се хвалят че могат да обичат силно и страстно; при такива, които се хвалят, че са добри приятели..... И как да ви повярвам? Кажете ми? И не се извинявайте с мен, защото вятъра на промяната тръгва от себе си, а не от другите.

Мислех, че само децата могат да са толкова жестоки и безсърдечни. От тях взех този костюм, оказа се, че не съм единствената. Но аз знам къде е ципа, а вие?

Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.