|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: ем боли,ем сърби,ела ме почеши
[re: Hisia]
|
|
| Автор |
TътeнoтГpъм* (Sic fata tulere) |
| Публикувано | 27.02.10 11:05 |
|
|
кайне шанс за съпротива?
дупки колко щеш,и все има кой да ги запълни.
въпроса е колко качествено и плътно ще бъдат запълнени
дупките!така размишлявам по въпроса
ами швейцарското сирене?
п.п.
единствената истина която търсиш е тази
която си носиш с теб
| |
|
|
|
Ми с това започнах
| |
|
|
|
Значи ти си по-неразбрана и от мен
Започна с това Е така написано излиза, че има разлика между това да се чувстваш добре и това да се чувстваш щастлив.
Не разбирам какво те учудва. Разбира се че има разлика.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
Редактирано от Hisia на 27.02.10 14:01.
| |
|
Тема
|
Re: ем боли,ем сърби,ела ме почеши
[re: TътeнoтГpъм*]
|
|
| Автор |
Hisia (kamanda) |
| Публикувано | 27.02.10 13:56 |
|
|
Ако няма дупки, значи сме мъртви и сме си запълнили плътно дупката.
п.п.
Има една истина и тя е тази, която като я наложиш на всякакви житейски ситуации ти дава винаги верен отговор. Всеки я носи в себе си и тя не е индивидуална, а колективна. Но малцина я намират или ползват, защото предпочитат индивидуалността пред истината.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
| |
|
Тема
|
Re: ем боли,ем сърби,ела ме почеши
[re: Hisia]
|
|
| Автор |
TътeнoтГpъм* (Sic fata tulere) |
| Публикувано | 27.02.10 14:43 |
|
|
ако не сме индивидуалисти няма да има с какво да ни запомнят!
Но малцина я намират или ползват, защото предпочитат индивидуалността пред истината
казано така,погледнато отстрани,нусетно ме връщаш в казармено помещение без изход...
армията е много хора с един мозък,наааааааа ляво,и всички на ляво,падни,и
всички падат,умри за родината,и те умират дори да не го искат.
ако си представиш един кръг в чиято вътрешност циркулират нашите стандартни мисли и представи за обикалящият ни свят,то има личности които
излизат от рамките на този кръг,и благодарение на тяхната индивидуалност се развиваме.
| |
|
Тема
|
Re: ем боли,ем сърби,ела ме почеши
[re: TътeнoтГpъм*]
|
|
| Автор |
Hisia (kamanda) |
| Публикувано | 27.02.10 15:31 |
|
|
ако не сме индивидуалисти няма да има с какво да ни запомнят!
Да ти кажа, забелязала съм многократно, че тези които не се стараят да са индивидуалисти, а спазват едни общи правила за постигане на нещо позитивно за всички, а не само за себе си ... като да са усмихнати, любезни, отзивчиви, човечни ... са много по запомнящи се. А тези които се стараят .... отиват в кюпа на Останалите.
Чакай сега да се разберем.
Едно е да искаш да си индивидуален, а съвсем друго е да си такъв.
Един преподавател ни описа, един много интелигентен човек, по следният начин. "Ако го срещнете в рейса. Той ще седи на седалката изправен, със свити колене, ръцете ще са му на точното място, ще гледа навън и по никакъв начин няма да ви подразно. Няма да ви огледа, няма да дъвче дъвка или семки, няма постоянно да се върти на седалката. А ако влезне възрастен човек, без подкана ще стане и с най-милата усмивка ще му предложи мястото си, сякаш това е най-голямата чест за него. Толкова ще е идеален, че ще ви иде да му забиете един шамар за да го накарате да се опомни."
Не си ли забелязал, че най-забележителните хора са тези, които безусловно спазват всички правила, морални, етически и т.н.?
Армията казваш ... дори и там има такива индивидуалисти, които се хвърлят в бой и спасяват хората то отряда си, без да ги интересува какво ще стане с тях, без да искат медали и похвали.
А се развиваме не само заради тези които са много преди нас, а и заради тези, които са зад нас. Не се развиват само тези, които са се обърнали назад и си казват "Я гледай колко много има зад мен и ми дишат прахта".
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
| |
|
|
|
да успявам,простата схема за успех е прекьсване на всякаква врьзка с миналото.100% гаранция за успех
Самтаймс ЛЮН,самтаймс WIN
| |
|
|
|
Но си взимаме поуките под мишница, нали.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
| |
|
|
|
Сигурност е различни неща за различните хора. Аз примерно може да се чувствам най-сигурна, когато не завися от някой друг, тъй че как да ти отговоря... дали успявам да устоя на изкушението да отблъсквам хората?
No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet
| |
|
|
|
Ако прочетеш внимателно ... става дума за неща и хора.
Някой не може без даден човек, друг не може без компания, трети не може без агитка ....
Някой не може да спи без възглавницата си, друг не може без сигурността на къщата си, трети не може без сигурността на много пари, четвърти не може без сигурността че е най-добър в работата си ...
Все сигурности, които са извън човека и които може да изгуби по един или друг начин. Сигурност, която е като да се хванеш като удавник за сламка.
Това имах в предвид.
А това да не зависиш от никой друг е най-голямата самоизмама. Няма такъв филм. Просто не го осъзнаваш.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
