Здравейте!
Преди повече от година започнаха да прехвърчат любовни искри между мен и колега. Не мога да знам той как се е чувствал и как точно ме е възприемал, защото всеки знае най-добре себе си, но аз лично лягах и ставах с мисълта за този човек. Преди точно година говорихме на тази тема и решихме, че е добре да последваме мисъла, че човек не трябва да си вади оная работа, там където с вади хляба. Решихме да не гледаме един на друг като на нещо повече, освен колеги. Искам само да подчертая, че той е от мъжете, които не знаят точно как да се държат с една жена, на знаят какво точно да й кажат и т.н. Въпреки това, винаги когато сме излизали с колегите, той ми е подарявал цветя /от цветарките, които обикалят заведенията нощно време/, изпращал ме е до вкъщи и т.н. - неща, които не знам дали са ме трогвали толкова много основателно или защото се чувствам влюбена в него.
И така искрите си искряха една година...
В началото на годината реших, че искам да се преориентирам професионално и напуснах. И в първия ден, в който не бях на старото си работно място...усетих, че сякаш съм ходила там заради него.
От една седмица ме няма в онази фирма, с него си звъним от време на време, комуникираме сякаш доста по-близко, отколкото когато бяхме колеги.
И до там...
За мое съжаление се чувствам малко като на кръстопът...сякаш ми е заседнала бучка в гърлото. Не знам на къде да поема. Сигурна съм, че много го искам и много ми харесва. Но и не мога да направя първата крачка. Не е минало кой знае колко време, за да кажа, че и той не я е направил... Знам, че трябва да имам поне още малко търпение, колко вече месеци съм изтърпяла...сега ли да се предам!?

Как виждате историята ми...заслужава ли си...знам, че никой не може да вникне в ситуацията така добре, както аз самата, но ми е объркано, много объркано! Знам, и че всеки или поне повечето от пишещите тук се надяват да чуят това, което искат...
Аз дори очаквания нямам...минава ми стабилно през ума, дори това че може би той не ме е искал достатъчно преди година и затова не се е случило нищо между нас, а това за хляба и работата...да е било просто оправдание! Въпреки, че няколко пъти ми е казвал, че ме харесва много...

Моля ви да ми дадете съвет някакъв или поне да споделите мнение...от страни случките винаги се виждат по-трезво!

Предварително ви благодаря!

Кой повдигна темата преди година и кой предложи да не си вадите всичко на едно място?:)))

Една година за ухажване ми се види прекалено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава той повдигна темата, всъщност той е бил човека, който винаги ме е убеждавал, че не е редно да се случва каквото и да било, докато сме колеги.
След този разговор аз се отдръпнах рязко, защото го приех като все едно, че не ме иска и всичко сторено от мен занапред ще бъде възприето като натрапване.
Но той продължи с "невинните докосвания", жестовете, погледите... Особено ги засили след като си подадох предизвестието.

Знам, че година ухажване е много...може би и затова нямам очаквания, но тая мисъл за него, която денонощно ме преследва ще ме побърка. Все се надявах като се махна да се освободя, то взе, че по-лошо стана.
Искам само да вметна, че съм непрекъснато сред приятели, излизам, пътувам...не съм асоциална, че да съм се вплела в тая мисъл като удавник за сламка.

Ако се чувстваш влюбена, разкрий му чувствата си, въпреки, че от това, което описваш той ми се струва твърде пасивен. Единият вариант е да не те харесва достатъчно,но да му е приятно твоето внимание. Вторият е да те харесва достатъчно, че да иска да прави секс с теб, но да го е страх от връзка и затова чака твоята първа крачка. Третият е и той да е влюбен, но да не знае как да ти го каже пак от страх.Разбира се възможни са и милиони други варианти. При всеки случай откровения разговор ще ти даде представа какво мисли приятелят ти. По скромното ми мнение, обаче това не ми изглежда връзка с бъдеще. Ти звучиш влюбена, а според мен той не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той наистина е твърде пасивен. Комуникацията в работата с него е била на другата крайност от тази, когато сме извън офиса например. Самата интонация е различна, все едно са двама различни мъже.
Абсолютно съм убедена, че не съм му безразлична...в това са убедени и колеги и всички, които ни познават изобщо. Но дали наистина неговото е любов някаква или просто съм му приятна..........
Много силно се надявам на втория и третия вариант, но за съжаление засега всичко клони към първия...колкото и да ми е тъжно да го призная!

Сетих се още нещо...с мен си споделя, все едно го познавам от 100 години. Разказал ми е за всичките си "мръсни ризи" /не в буквалния смисъл/, за които съм сигурна, че не говори с всеки. В тоя ред на мисли поне доверие ми има, което пак не е малко, нали?!
Или придобивам лицето на удавник?!

Ми я си представи, че го вярва това, че с колеги не бива?:))) Излишно се терзаеш според мен, не можеш да си му в главата, не можеш да знаеш какво е за него...остави го да прай квото иска, пък то ще си покаже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да ставам лош проррок, но втори и трети вариант също не са добри за теб.... но все пак това е твоята любов, ако не разкриеш чувствата си, ще е още по-лошо за теб. Кураж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз като мъж бих споделил чувствата си...това че споделя е хубаво, доказва, че може би няма задни чувства, но не доказва любов. По-скоро той ще е вариант на най-добрата ти приятелка, отколкото на влюбен мъж....но кой знае, историята познава страхотни превръщания...
От мен читав съвет не можеш да получиш, твърде много са неизвестните...но поне гледната точка на мъж може да ти е от полза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я кажи, кажи... ако дойде ти се обясни някоя девойка в любов ей така изневиделица, какво би си помислил?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите