Re: Чест или Репутация / Контакти / Любов

Да попитам обаче?
Вие защо се изживявате като жертви и защо приемате изказването на лично мнение подковано с логически заключения като нападение спрямо вашата персона? Защо вместо да намерите и вие някаква подкрепа на твърдението си (за да се види че е ваше в следствие забелязване на ставащото около вас, а не клиширано умозаключение което ви е лепнато в процеса на порастване или гледане на филми и сериали, наричано от вас опит) се впускате в клеветене, обиди и лични нападки?

Разговорите с непознати са много интересно нещо. Те се използват за да извадиш цялата налична информация по дадена тема или проблем (станал такъв поради невъзможността да я погледнеш многостранно докато я криеш в чекмеджетата на мисълта) и да ги погледнеш от страни, да си вземеш нещо от другите ако то пасва на пъзела (който само ти единствен можеш да видиш поради това че само ти се познаваш и си знаеш границите които можеш да си позволиш) да се помъчиш да го погледнеш и от друга гледна точка ако ти се предложи такава и да върнеш в главата си само най-необходимото погледнато от най-добър ъгъл.

Тук обаче какво става?

Една част само четат и лепят етикети според информацията която си изнесъл да подредиш? Защо? Защото си имал смелостта да използваш мозъка си, а не да приемаш клишета до които уш се стигало чрез опит и които наричат „истини”? Защото си поместил трътката си и си погледнал нещата от няколко ъгъла, а не си стоиш мълчаливо в удобният мисловен модел в който хващаш паяжини? И защото си търсещ, а не лееш мисловни клишета които да се харесват на околните, ставаш „не намерил себе си” (да намериш на кой искаш да приличаш не значи че си намерил себе си обаче), невежа (не цитираш клишета, а търсиш работещи модели), библиотекар (защото информацията ти е от тези които описват пътя, а не тези които твърдят че имат но без да са си помръднали трътките), объркан (защото си си направил труда да погледнеш три измерно и дори търсиш четвъртото измерение, а не си останал на двуизмерното добро и лошо, умно и глупаво, бяло и черно и т.н.) .....

Друга част лепят етикети наляво и надясно с единствената цел, да не се забележи техният, който в повечето случай е същият. Агресията поражда агресия, но винаги в очите на гледащите не породилият агресия е агресивен, а този който се е отбранявал. Не го е срам, вместо покорно да наведе глава и да остави каките и батковците да покажат колко са велики. Агресивен самохвалко такъв. Вместо да вземе акъл от тях без да му мисли много, той взел да се занимава с глупости. Я веднага да излизаш навън и да дишаш дълбоко, какво си седнал да използваш най-ненужният си орган. Не виждаш ли че не напразно му се казва „СИВО вещество”, защото е безлично.

Трети живеят за да калят. Но защо го правят? Защото когато видят изворче или дори локва с вода от която могат да пият те първо държат да стъпят в нея, а после се ядосват че била мътна и не ставала за пиене и от безсилието което ги обхваща че не могат да утолят жаждата си почват да рият докато разкалят терена и да мятат калта без да ги интересува че тя каля и тях. А минаващите и гледащите му се кефят докато калта каля и тях. Жалко само че от всичката тази картинка, калящият пак си остава жаден.

Има една друга малка част, заради която пиша все още тук и те са хората които когато някой изкара да тупа дюшеците, ала Баба Марта, те минават и ако има нещо ще си вземат, ако имат нещо ще оставят и ще си продължат без от това да правят трагедия. Като това не изключва оживен спор, приличащ на война или спречкване за мерене на шпагите. Защо ли? Защото всичко е очи в очи, без подмолни заговори и задкулисни игрички (с цел да спечелиш курволяшката незнайно какво, а не да помогнеш на търсещият).
И защо уважавам тази хора ли? Защото и през ум не им минава да приемат нещата лично. Защото те притежават Чест, а не се борят за Репутация.