Беше преди 12 години, за кратко, но ме беляза, като гадна затворническа татуировка, която не може да се заличи. Мисълта за теб изчезва и се появава в най- неочаквани и неподходящи моменти, а с нея и лепкавото чувство самота. Започвам да се оглеждам и да те търся, знам къде си, а не мога да стигна до теб. Мого да се кача на колата, да хвана автобуса или влака и да дойда и да ти кажа просто Здравей........! Хем си близо, а с години си далече. Съдбата ми даде знак два пъти, възможно ли е два пъти да е случайно? Не мога да спра, да те отхапя от сърцето си и да те изплюя. ти си като тумор, който ме разяжда. 12 години си ми пред очите, чувам гласа ти, заравям пръсти в косата ти .......и се будя обляна в пот. Отново вали сняг. Пораснахме и ти си друг, и аз съм друга, а вкусът в устата остава-натрапчив и постоянен. Любовите идват и си отиват без да оставят следа, а ти си все там. Сигурно един ден ще умра с отворени очи за гледам света, в който може би още си ти.И ето отново русите коси стават червени и израстват меки букли, малките бръчки изчезват и аз съм отново онова момиче с морето до колене.
Колко ли сърца, като моето има на този свят? Дано твоето не е едно от тях. Толкова пъти продължавах смело напред, че вече им забравих бройката. Дали не съм се пристрастила към болката по теб? Боже..............как стигнахме да тук, че да забравим как се обича!?

Мм,да.Всички обичаме Дяволът дори повече от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам те! Звучиш.... истински.

Благодаря ти, но все пак това няма да ми помогне да се събера отново. Всъщност защо не ...... и аз те прегръщам.

Всичко е на принципа "Клин клин избива". Ако не намериш достоен по качества заместител, ще съхраниш тези си чувства до края. С всеки е така. Ако ти кажа, че не си сама, надали ще се успокоиш. За такава болка друг лек няма. Той или се появява ненадейно, или никога. Всички останали любови са бледи подобия на истинската, а колко ли е истинска, след като не е била възможна и за 2 те страни? Или в спомените си имаме склонност да идеализираме нещо не чак толкова изключително? В любовта е нужна взаимност, иначе единия винаги страда повече от другия, винаги единия обича повече и влага повече. Но дори и да е била истинска, любовта много бързо се руши. Може да изчезне изведнъж или постепенно. Аз почти се излекувах. Пожелавам ти го и на теб. Мен ме държа цели 20 г. за съжаление, защото това е изгубено ценно време. Животът е кратък. Трябва да се живее максимално според ситуацията. Няма място за мрънкане и самосъжаление. Всеки човек е ценен. Важно е да намери този, който да го оцени и с който да се разбира.

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Емили Дикинсън

... всяка болест е лечима, но тя сама не може да се излекува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мазохисти сме ние. Обичаме това страдание, колкото и да го отричаме. Хубаво е на душата, когато копнее за нещо. Така, макар и да се чувства непълна, все я има надеждата, че някъде там нещо ще я изпълни докрай. Душата. Макар и да знаем, че е само блян понякога.

Поздрав за теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите