Здравейте!
Винаги съм смятала, че когато говорим за любов, чувства, емоции...човек трябва да дава безрезервно, без да има очаквания, че отсреща ще му бъде отговорено по подобен начин. Така съм правила винаги и аз...
Преди няколко месеца се запознах с човек, който истински ме привлича и заради който преобръщах планини и винаги съм давала най-доброто от себе си, за да му помогна... Говорим си с часове, основно чрез скайп, тъй като твърди, че срещите на живо го изнервят..
От няколко дни съм повалена буквално от грип...и тъй като нямам много неща, които да мога да правя се размислих за живота си, целите си...
Установих, че този човек не е направил нищо за мен, тези болни дни, в които съм в момента - не се е обадил дори, за да се поинтересува жива ли съм, здрава ли съм...какво остава за нещо друго.
Редица пъти ми е повтарял, че не трябва да си впускам мислите по него...само, че то не пита.
През тези месеци минахме през доста препядствия...основното, от които беше на тема доверие. В началото не ми споделяше нищо, докато сега...е къде, къде по-различно!
Не е женен, ако това биха били първоначалните ви коментари...по-скоро подозирам някаква стара любов, която му е оставила трайни емоционални отпечатъци, но в момента категорично е сам.
Търси моята компания непрекъснато, но сякаш, за да ми сподели своите си неща, за да разпусне своите грижи...
Доста съм афектирана и може би споменах само най-черните страни на проблема си. Хубавите, които ми хрумват на първо мислене са че ме е запознал с най-близките си приятели, че винаги се опитва да ме съветва и предпази, че не допуска някой да ме обиди...и че вече твърди, че би желал да се виждаме по-често, нещо което преди твърдеше, че не знае дали би искал.

Предполагам, че повечето посетители на този клуб пишат тук с идеята да им бъде отговорено положително, да им се вдъхне надежда, да чуят това, което искат да чуят...аз обаче май не съм от тези в момента. Чувствам се адски зле...и очаквам да прочета, че наистина не си е струвало и че няма смисъл да продължавам със залъгването!
Все пак разчитам на вашите искрени мнения!

Имат ли бъдеще тези емоции, не е ли всичко кауза пердута, ощетяваща емоциите и чувствата ми?!

И коя истина точно, казваш, си осъзнала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Или аз нещо не разбирам правилно или ти бъркаш любовта с желание за притежание. Ако го обичаш, единственото което ще те вълнува е - от време на време да чуваш, че е добре, но четейки те оставам с впечатление, че това никак не ти стига !

Leben und leben lassen !

Тя не го обича,а го иска.Има разлика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, напротив. Не знам всъщност дали истински го обичам, защото говорим за чувства от няколко месеца...за истинската и дълбока любов според мен трябва повече време. Факт безспорен е, че и сега да има нужда от мен...немощна и болна, ставам и тръгвам да му помогна, без значение как и с какво. И истински искам да е добре, без значение обръща ли ми внимание или не.
Най-вероятно започвам да си противореча /сама се улавям/, как хем давам без да очаквам нещо в замяна, как това, че той не ми дава ми тежи.
По-скоро разграничавам нещата така...аз винаги ще му бъда рамо, но има ли смисъл да мечтая за общо бъдеще с него. Аз мечтая за него, но не се самонавивам, че той ще бъде с мен, ако направя това и това.
Страдам от това, че сега, когато имам толкова много нужда от него, него го няма...а това да го има в момента зависи само и единствено от него.

blood2, наистина ли смяташ, че аз не го обичам, а само го искам?!

Cвoбoднa вoля, имах предвид истината, че мечтите са хубаво нещо...но не винаги се подреждат така, както на нас ни се иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Arsonn, може и аз да бъркам, възможно е да съм се оплела в чувствата си, не знам. Изпитвам остра нужда да е до мен, в същото време изпитвам също толкова силна нужда и да усещам, че е щастлив, да знам, че е добре... А реално погледнато бъдейки до мен е възможно и хич да не е щастлив. Виртуалната комуникация, на която ме подлага не ми стига, дори ме смачква.
Знам ли, явно трябва повечко да си поразсъждавам за това какво се случва в сърцето и душата ми.

аз принципно съм против връзки, в които по-голямата част от комуникацията е виртуална. дори съм против виртуалната комуникация изобщо, че и разговорите с глас по телефон/скайп не ме кефят.... по-добре да се виждате рядко, но реално, отколкото често, но виртуално. не мисля, че отношения отишли в тоя коловоз, имат някакъв шанс.

Скайп връзките са bullshit!

"blood2, наистина ли смяташ, че аз не го обичам, а само го искам?!"

Смятам че вашето е глупост.Или го взимаш на момента него или си изяснявате отношенията веднъж завинаги.

Или си пишете и се възбуждате чрез skype и това ви е достатъчно?

Или сте в реалността и се притежавате там или се притежавате във виртуала.Средно положение няма.

Ако истинки обичаш някого ще ти е приятно да се срещаш с него
и ще се възбуждаш от него.

Но аз по принцип съм скептик че любовта съществува.По скоро е утопия и мечта на съзнанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 05.11.09 12:36.