Re: тема за този клуб / Контакти / Любов

това са преводи от песни на един изпълнител към един филм. няма да кажа нито изпълнителя, нито филма, само, че преводите не са мои, но понеже са от чужд език звучат нелепо на български, затова само смисъла гледайте. въпросът ми е реално любовта свързва ли се с такива чувства, изпитвали ли сте нещо подобно и какъв беше изходът? накрая любов ли се оказа или фантазия, мазохизъм, травма? другото е - бихте ли искали да ви се случи нещо такова. и изобщо - има ли някой, на който му се говори по тематиката на клуба?! :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

и последните детелини изсъхнаха вече
ти си там, а аз съм тук....душата ми гори
това не е раздяла, а смърт за мен
моля те не плачи, не мога да те нараня
тази любов е скрита дълбоко в мен, не се скривай и ти
не може да има такава раздяла, защо
всяка твоя дума е като безшумен писък
дали ме молиш да остана или да си тръгна,
пак ми се пълнят очите със сълзи
болка е в невинното ти лице, в изморените ти ръце
за това, че съм без теб, очите ми са пълни със сълзи на всеки дъх
не докосвай раните ми, безизходиците в мен, недей
с устни не докосвай сърцето ми, не го наранявай
не докосвай раните ми да не завали сняг в пролетта ми, недей
не докосвай сърцето ми с устни, не го наранявай
и последните детелини изсъхнаха вече

събуди се от безкрайните сънища, събуди се
много е късно вече, много е късно
ще издържиш сърце на тази болка
безпомощен съм, много е късно
още един мой ден би ли минал без теб
разпилян съм, сам самичък съм
тази любов бе пристанището, в което се подслоних,
моля те, погледни в сърцето си и виж мен отново там
с чакане ще спре ли болката ми
няма ли лек за моето мълчание
ден след ден болката разпилява, разрушава и с времето отминава
събуди се от безкрайните сънища вече, много е късно, много

не минава и ден болката в сърцето ми е безмилостна
самотата се отразява в лицето ми и минава без време
и тъгата ми е уморена даже
всяка капка е тъжна сълза безнадеждна
твоята липса се стича в нощта ми и продължава до безкрай
сърцето ми отново е уморено
нямам в ръцете си любов
да обичам ми е забранено
погледни отново душата ми се топи
и си отива бавно, бавно
в една песен за самотата
отново на ръба на пропастта
от устните ми се стича любов
като жар в сърцето ми
не минава и ден болката в сърцето ми е безмилостна
самотата се отразява в лицето ми и минава без време
и тъгата ми е уморена даже
и сърцето ми отново е уморено

малка любовна игра ли е това в душата ми
не може да продължава така
не зная края й
на устните ми любов
в сърцето ми болка
всеки ден изпълнен със сълзи е
всеки миг със страдание
очаквам те
ще дойдеш ли, кажи
плача
догарям, знаейки че
отново за мен остава
болката, преживяна от теб,
защо мен сполетява
вечно безкрайната болка
малка любовна игра ли е това в душата ми?
не може да продължава така
не зная края й...

та.........какъв е краят й според вас? някой знае ли.....някакви предположения тогава?

всъщност всякакви мисли и коментари приемам :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))